Неистовост
„HDSP: Лов на дребни хищници”, 2010, България, 95 минути, сценарий – Християн Ночев, режисьор и продуцент – Цветодар Марков, оператор – Антон Бакарски, музика: Остава, Валерия Попова, Силвия Гълъбова, в ролите: Мариан Вълев, Силвия Петкова, Владимир Георгиев, Яна Титова, Бойко Кръстанов, Гергана Кофарджиева, Христо Шопов, Стефан Мавродиев и др.
Разпространява „А+ филмс”
Не ми излиза от подсъзнанието. От момичешкия бой в училищния двор до изсвистяването на последния куршум, та и след това, този филм държи яко, не те пуска. Излъчва копнеж и бруталност, нежност и отврата. Някакви тийнейджъри в центъра на София ровят в интернет и търсят начин да отидат на море. Хани (Силвия Петкова) е мъжкарана и лидер на групата. Спейса (Бойко Кръстанов) е IT-спецът, Бети (Яна Титова) е хубава нервачка, а Лимката (Владимир Георгиев) е клет романтик, влюбен в непозната. Всяка вечер в 19.30 той сяда на пейката до Славейковците и я чака с букет. Децата действат, необезпокоявани от родители и други опекуни. Ваканция е. Всичко е пред тях.
Синатра (Мариан Вълев) е мафиот, подчинен в йерархията на приятел от детинство (Христо Шопов). С черно яке и очила, тату и смръщен поглед, той притежава хладнокръвния имидж на престъпник, а същевременно е грижовен племенник на заможна госпожа (Гергана Кофарджиева) в същия този център на София, живееща заради котките си. Синатра е секси единак с монотонен life style: клуб, меланхолично-рутинен секс със сервитьорка, шмъркане, телефони, цигари, преследване, лелята... Почти безмълвен е, някак отвъден в своята орис на обречена мутра. А сред преекспонираната от 90-те години досега „мутренска еротика” в киното ни, „доброто момче” Синатра стои още по-самотно – видимо не е примат от покрайнините, а е отдал съвестта си под наем и няма връщане. Направо трагичен персонаж.
И той, и децата са безпризорни хищници.
В далечен край на града разпищолена мъжка компания се налива, тарторът в светъл костюм (Стефан Мавродиев) плещи гнусотии и върши безчинства с мазна усмивка (слугата му е ченге, естествено). Веднага става ясно, че тези са големите хищници. Те дърпат конците. Всички конци. Постепенно обаче свръхегото им се стапя до отчаяна буфонада. От екрана завонява на мерзък фарс. Живеем в него.
Тийнейджърите и Синатра се разминават. Но не им се разминава.
В трескав микс от младежка драма, road movie и гангстерски филм, „Лов на дребни хищници” побългарява американски клишета. Представяйки нашето днес, той ги изпълва с нова за киното ни неистовост. И гледаемост. Нарочно препраща към „Източни пиеси”. На моменти драматургията буксува и стига до инфантилност, но филмът се гледа без премигване. Виртуозната дигитална визия отразява всяко потрепване насред урбанистичните пулсации и, заедно с ритъма, лицата, музиката и топосите, придава на филма нова чувствителност.
Видима е работата на Цветодар Марков с всички актьори. Владимир Георгиев е порасналото момче от „Пазачът на мъртвите” на Илиян Симеонов, светла му памет, и е кадем за всеки филм, стига да има роля за чудак. И все пак, магнитът е Мариан Вълев – събран, съсредоточен, той се разтваря в Синатра с мъжкарски хъс. Завръща се на екрана 17 години след „Граница” на Илиян Симеонов и Християн Ночев. Дано занапред се появява по-често. Едва ли това ще бъде в български филм...
В момента „Лов на дребни хищници” се състезава на фестивала във Варшава. Гледайте го без предразсъдъци.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
