Новата галерия на София най-сетне беше открита. От месеци очакваме да я видим. Всичко започна първо от мълвата, че Илияна Недкова и Крис Бърн провеждат серия от разговори с някои от съвременните ни художници, за да ги привлекат към новото изложбено пространство, което ще работи по световните принципи и правила. После се чуха и имената на някои от тези автори. И сега галерията вече е факт.

ARC Projects заема малко повече от 100 кв.м от четвъртия етаж на лъскава бизнес сграда срещу НДК. Адресът бул. „Витоша“ 90 би трябвало вече да е в маршрута на уважаващия себе си арт-любител в София. Галерията определено е новост не само със стандарта, който се опитва да въведе. Най-впечатляващото в общия й имидж е може би именно старанието на двамата куратори да внедрят съвременното изкуство в бизнес средите. Още в зародиш тази галерия е замислена да бъде звездата тук, която ще раздвижи най-сетне някакъв адекватен пазар. Залогът е дългогодишният опит на Илияна Недкова и Крис Бърн в представянето и менажирането на изкуство в Шотландия, където живеят. Галерията се ангажира с подбран кръг от автори, с конкретни договори, срокове и проценти. От тук нататък предстои да видим дали ще успеят да адаптират тези европейски принципи на работа към твърде противоречивата ни среда. За всеки, дори и малко заинтересуван от съвременно изкуство, техният успех е важен като крачка напред в полза на адекватната ни европейска реализация.

‛Престиж“ на Стефан Николаев е първата изложба в ARC Projects. Авторът ‛внесе“ от Париж видео, скулптура и инсталации. Специално за галерията е направил огромен принт със силуети на каубои в прерията по залез, който силно напомня рекламен билборд на Marlboro. Посредством него пространството е разделено на две, така че да може да се покажат едновременно обекти и видео. Останалите работи на Стефан Николаев са малко или много познати вече, макар че, ако не греша, се показват за първи път ‛на живо“ тук. Основната концепция на автора за тютюнопушенето и цигарата като главен обект на неговия интерес се появяват под различна форма във видеото ‛Sickkiss“ от 2006 година; в неоновите картини и малкоформатни колажи по стените; в неугасващите цигари и огромния метален пепелник, инсталирани в светлата половина на галерията. Всичко сега е с марката ‛Престиж“ като едноименните български цигари и като метафорични икони на престижа в другия му смисъл...

През иронията върху конкретен продукт и върху рекламните стратегии като цяло Стефан Николаев се старае винаги да ‛облича“ работите си в по-универсална концепция. Този път ми се струва обаче, че неговата ‛Престиж“ може да бъде подведена и като опит за формулиране на конкретна идентичност. Стефан Николаев се представя тук като поставя евтината българска марка в контекста на всичките му работи досега, посветени на S.T.Dupont, на Davidoff, на Marlboro, на Pall Mall... Прави го по същия начин, по който галерия ARC Projects внася сега непознато и ново ‛know how“ в родната ни артистична среда, но обръща знака. В този смисъл ‛престижната“ изложба на Николаев е възможно най-подходящия старт за новото пространство. Иначе мога да кажа, че от цялата експозиция съм особено пристрастна най-вече към видеото ‛Sickkiss“.

Откриването на ‛Престиж“ и на ARC Projects беше синхронизирано и с пускането на новото видео в ‛Клек-арт“ – ‛Минук, рибката-живописец“ отново на Стефан Николаев. Това е втората изложба, с която малката галерия набира сили.

В същото време в другия край на софийския център на ул. „Раковски“ 125 след основен ремонт се откриваше и небезизвестната галерия на СБХ ‛Райко Алексиев“. Със съвършено обновен и осъвременен интериор тази галерия вече спокойно може да претендира за едно от най-добрите пространства в София. Ако се съди обаче по първата експозиция там след ремонта ‛Портрет-Автопортрет“ от колекцията на Иван Ненков, изложбената политика е без промени.

В една вечер два непримирими лагера се струпаха около две отделни ядра, за да заявят за пореден път територии и приоритети.

Едните си имат колекционери тук и си ги представят периодично под различна форма, другите си имат такива най-вече в чужбина, но все пак се стараят да се наместят с реални позиции и тук.

Малцина бяха тези, които сновяха заинтересувани и от трите събития, макар че съпоставката си струва усилията. А иначе всички говорят за нуждата от регламентиран пазар на изкуството, дори не споменавам музея. Не знам по кои правила ще ги делим...