Три в едно
Новата галерия на София най-сетне беше открита. От месеци очакваме да я видим. Всичко започна първо от мълвата, че Илияна Недкова и Крис Бърн провеждат серия от разговори с някои от съвременните ни художници, за да ги привлекат към новото изложбено пространство, което ще работи по световните принципи и правила. После се чуха и имената на някои от тези автори. И сега галерията вече е факт.
ARC Projects заема малко повече от 100 кв.м от четвъртия етаж на лъскава бизнес сграда срещу НДК. Адресът бул. „Витоша“ 90 би трябвало вече да е в маршрута на уважаващия себе си арт-любител в София. Галерията определено е новост не само със стандарта, който се опитва да въведе. Най-впечатляващото в общия й имидж е може би именно старанието на двамата куратори да внедрят съвременното изкуство в бизнес средите. Още в зародиш тази галерия е замислена да бъде звездата тук, която ще раздвижи най-сетне някакъв адекватен пазар. Залогът е дългогодишният опит на Илияна Недкова и Крис Бърн в представянето и менажирането на изкуство в Шотландия, където живеят. Галерията се ангажира с подбран кръг от автори, с конкретни договори, срокове и проценти. От тук нататък предстои да видим дали ще успеят да адаптират тези европейски принципи на работа към твърде противоречивата ни среда. За всеки, дори и малко заинтересуван от съвременно изкуство, техният успех е важен като крачка напред в полза на адекватната ни европейска реализация.
‛Престиж“ на Стефан Николаев е първата изложба в ARC Projects. Авторът ‛внесе“ от Париж видео, скулптура и инсталации. Специално за галерията е направил огромен принт със силуети на каубои в прерията по залез, който силно напомня рекламен билборд на Marlboro. Посредством него пространството е разделено на две, така че да може да се покажат едновременно обекти и видео. Останалите работи на Стефан Николаев са малко или много познати вече, макар че, ако не греша, се показват за първи път ‛на живо“ тук. Основната концепция на автора за тютюнопушенето и цигарата като главен обект на неговия интерес се появяват под различна форма във видеото ‛Sickkiss“ от 2006 година; в неоновите картини и малкоформатни колажи по стените; в неугасващите цигари и огромния метален пепелник, инсталирани в светлата половина на галерията. Всичко сега е с марката ‛Престиж“ като едноименните български цигари и като метафорични икони на престижа в другия му смисъл...
През иронията върху конкретен продукт и върху рекламните стратегии като цяло Стефан Николаев се старае винаги да ‛облича“ работите си в по-универсална концепция. Този път ми се струва обаче, че неговата ‛Престиж“ може да бъде подведена и като опит за формулиране на конкретна идентичност. Стефан Николаев се представя тук като поставя евтината българска марка в контекста на всичките му работи досега, посветени на S.T.Dupont, на Davidoff, на Marlboro, на Pall Mall... Прави го по същия начин, по който галерия ARC Projects внася сега непознато и ново ‛know how“ в родната ни артистична среда, но обръща знака. В този смисъл ‛престижната“ изложба на Николаев е възможно най-подходящия старт за новото пространство. Иначе мога да кажа, че от цялата експозиция съм особено пристрастна най-вече към видеото ‛Sickkiss“.
Откриването на ‛Престиж“ и на ARC Projects беше синхронизирано и с пускането на новото видео в ‛Клек-арт“ – ‛Минук, рибката-живописец“ отново на Стефан Николаев. Това е втората изложба, с която малката галерия набира сили.
В същото време в другия край на софийския център на ул. „Раковски“ 125 след основен ремонт се откриваше и небезизвестната галерия на СБХ ‛Райко Алексиев“. Със съвършено обновен и осъвременен интериор тази галерия вече спокойно може да претендира за едно от най-добрите пространства в София. Ако се съди обаче по първата експозиция там след ремонта ‛Портрет-Автопортрет“ от колекцията на Иван Ненков, изложбената политика е без промени.
В една вечер два непримирими лагера се струпаха около две отделни ядра, за да заявят за пореден път територии и приоритети.
Едните си имат колекционери тук и си ги представят периодично под различна форма, другите си имат такива най-вече в чужбина, но все пак се стараят да се наместят с реални позиции и тук.
Малцина бяха тези, които сновяха заинтересувани и от трите събития, макар че съпоставката си струва усилията. А иначе всички говорят за нуждата от регламентиран пазар на изкуството, дори не споменавам музея. Не знам по кои правила ще ги делим...
ARC Projects заема малко повече от 100 кв.м от четвъртия етаж на лъскава бизнес сграда срещу НДК. Адресът бул. „Витоша“ 90 би трябвало вече да е в маршрута на уважаващия себе си арт-любител в София. Галерията определено е новост не само със стандарта, който се опитва да въведе. Най-впечатляващото в общия й имидж е може би именно старанието на двамата куратори да внедрят съвременното изкуство в бизнес средите. Още в зародиш тази галерия е замислена да бъде звездата тук, която ще раздвижи най-сетне някакъв адекватен пазар. Залогът е дългогодишният опит на Илияна Недкова и Крис Бърн в представянето и менажирането на изкуство в Шотландия, където живеят. Галерията се ангажира с подбран кръг от автори, с конкретни договори, срокове и проценти. От тук нататък предстои да видим дали ще успеят да адаптират тези европейски принципи на работа към твърде противоречивата ни среда. За всеки, дори и малко заинтересуван от съвременно изкуство, техният успех е важен като крачка напред в полза на адекватната ни европейска реализация.
‛Престиж“ на Стефан Николаев е първата изложба в ARC Projects. Авторът ‛внесе“ от Париж видео, скулптура и инсталации. Специално за галерията е направил огромен принт със силуети на каубои в прерията по залез, който силно напомня рекламен билборд на Marlboro. Посредством него пространството е разделено на две, така че да може да се покажат едновременно обекти и видео. Останалите работи на Стефан Николаев са малко или много познати вече, макар че, ако не греша, се показват за първи път ‛на живо“ тук. Основната концепция на автора за тютюнопушенето и цигарата като главен обект на неговия интерес се появяват под различна форма във видеото ‛Sickkiss“ от 2006 година; в неоновите картини и малкоформатни колажи по стените; в неугасващите цигари и огромния метален пепелник, инсталирани в светлата половина на галерията. Всичко сега е с марката ‛Престиж“ като едноименните български цигари и като метафорични икони на престижа в другия му смисъл...
През иронията върху конкретен продукт и върху рекламните стратегии като цяло Стефан Николаев се старае винаги да ‛облича“ работите си в по-универсална концепция. Този път ми се струва обаче, че неговата ‛Престиж“ може да бъде подведена и като опит за формулиране на конкретна идентичност. Стефан Николаев се представя тук като поставя евтината българска марка в контекста на всичките му работи досега, посветени на S.T.Dupont, на Davidoff, на Marlboro, на Pall Mall... Прави го по същия начин, по който галерия ARC Projects внася сега непознато и ново ‛know how“ в родната ни артистична среда, но обръща знака. В този смисъл ‛престижната“ изложба на Николаев е възможно най-подходящия старт за новото пространство. Иначе мога да кажа, че от цялата експозиция съм особено пристрастна най-вече към видеото ‛Sickkiss“.
Откриването на ‛Престиж“ и на ARC Projects беше синхронизирано и с пускането на новото видео в ‛Клек-арт“ – ‛Минук, рибката-живописец“ отново на Стефан Николаев. Това е втората изложба, с която малката галерия набира сили.
В същото време в другия край на софийския център на ул. „Раковски“ 125 след основен ремонт се откриваше и небезизвестната галерия на СБХ ‛Райко Алексиев“. Със съвършено обновен и осъвременен интериор тази галерия вече спокойно може да претендира за едно от най-добрите пространства в София. Ако се съди обаче по първата експозиция там след ремонта ‛Портрет-Автопортрет“ от колекцията на Иван Ненков, изложбената политика е без промени.
В една вечер два непримирими лагера се струпаха около две отделни ядра, за да заявят за пореден път територии и приоритети.
Едните си имат колекционери тук и си ги представят периодично под различна форма, другите си имат такива най-вече в чужбина, но все пак се стараят да се наместят с реални позиции и тук.
Малцина бяха тези, които сновяха заинтересувани и от трите събития, макар че съпоставката си струва усилията. А иначе всички говорят за нуждата от регламентиран пазар на изкуството, дори не споменавам музея. Не знам по кои правила ще ги делим...