Изложба в радиото
Изложба в радиото по случай 24 май – по стар навик съм подозрителна към такъв тип изяви. От една страна, поради характера на медията, по презумпция „скарана“ с визуалното. От друга страна, изложбите „по случай“ такъв празник в миналото обикновено се отличаваха с формалност и помпозност, често кокетирайки с детското „азбучно“ творчество. Изложбата по случай този 24 май в БНР се оказа различна: съвсем камерна, съсредоточаваща вниманието върху малко познати творби на български класици и в този смисъл – стилна.
Реалистично свежите „Маргарити и череши“ на Цанко Лавренов от 40-те са поставени до неговата рисунка с туш „ЕССЕ НОМО“ от 1930. И ведрата домашна атмосфера на картината подчертава сдържано драматичния библейски образ в рисунката, впрочем предпочитан от художниците в началото на ХХ век, повлияни от символизма. Необичайно успокоена и дори някак тъжна е „Църква в Бачково“ на Златю Бояджиев от 1970, също както и отсрещния пейзаж от село Българево от 1974. Свикнали сме този втори период на художника да свързваме със селски празници, в които веселието преминава в гротеска или оргия. Рисунката с молив на Владимир Димитров-Майстора, правена в началото на ХХ век, представя момче в униформа. Тя е съвсем непосредствена, непретенциозна, някак попътна – и напомня за множеството подобни неофициални наблюдения на автора в качеството му на военен художник. Почти миниатюрната картина „Тоалет“ на Наум Хаджимладенов от 30-те отново подчертава, че форматът не е в пряка връзка с качеството на живописта. Пейзажът от Пловдив на Славка Денева от 70-те е неочаквано експериментален в смесената си техника, очертала сградите като крехки и ефимерни, а дърветата – като плътно материални обекти сред тях. Лика Янко виждаме представена с великолепен пейзаж от 60-те: наивистичен и „родопски“ декоративен. „Тежките“ гравюри на дърво на Бинка Вазова и Веселин Стайков са в контраст с леката футуристична „Композиция“ на Васил Иванов, но пък са съзвучни с експресивната материалност в живописта на Маргарита Милиджийска...
Изложбата е организирана със съдействието на фондация „Цанко Лавренов“ и пряко на Лаврен Петров – внук на художника. На откриването Анюта Качева, директор на Програма Христо Ботев, сподели своя трепет от разгръщането на стари папки с рисунки и архиви на Цанко Лавренов – усещане, което някак присъства и в самата експозиция...
Реалистично свежите „Маргарити и череши“ на Цанко Лавренов от 40-те са поставени до неговата рисунка с туш „ЕССЕ НОМО“ от 1930. И ведрата домашна атмосфера на картината подчертава сдържано драматичния библейски образ в рисунката, впрочем предпочитан от художниците в началото на ХХ век, повлияни от символизма. Необичайно успокоена и дори някак тъжна е „Църква в Бачково“ на Златю Бояджиев от 1970, също както и отсрещния пейзаж от село Българево от 1974. Свикнали сме този втори период на художника да свързваме със селски празници, в които веселието преминава в гротеска или оргия. Рисунката с молив на Владимир Димитров-Майстора, правена в началото на ХХ век, представя момче в униформа. Тя е съвсем непосредствена, непретенциозна, някак попътна – и напомня за множеството подобни неофициални наблюдения на автора в качеството му на военен художник. Почти миниатюрната картина „Тоалет“ на Наум Хаджимладенов от 30-те отново подчертава, че форматът не е в пряка връзка с качеството на живописта. Пейзажът от Пловдив на Славка Денева от 70-те е неочаквано експериментален в смесената си техника, очертала сградите като крехки и ефимерни, а дърветата – като плътно материални обекти сред тях. Лика Янко виждаме представена с великолепен пейзаж от 60-те: наивистичен и „родопски“ декоративен. „Тежките“ гравюри на дърво на Бинка Вазова и Веселин Стайков са в контраст с леката футуристична „Композиция“ на Васил Иванов, но пък са съзвучни с експресивната материалност в живописта на Маргарита Милиджийска...
Изложбата е организирана със съдействието на фондация „Цанко Лавренов“ и пряко на Лаврен Петров – внук на художника. На откриването Анюта Качева, директор на Програма Христо Ботев, сподели своя трепет от разгръщането на стари папки с рисунки и архиви на Цанко Лавренов – усещане, което някак присъства и в самата експозиция...
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
