Битката с фалшивите новини
„Западните Балкани и техният път на присъединяване към ЕС и НАТО: Ролята на медиите и (дез-)информацията” бе темата на международна конференция, организирана на 4 юли в сградата на представителството на Европейската комисия в България от „Софийски форум за сигурност” и от медийната програма „Югоизточна Европа” на фондация „Конрад Аденауер”.
Участие взеха Торстен Гайслер, ръководител на програмата „Югоизточна Европа”, Йордан Божилов - президент на „Софийски форум за сигурност”, Моника Панайотова, заместник-министър на българското председателство на Съвета на ЕС, Ирина Новакова, представител на пресслужбата на НАТО в Брюксел, Санда Светока от Център за стратегически комуникационни изследвания на НАТО в Рига, Хесус Перес Триана - от испанския анализаторски център „Сигурност и защита” и Димитър Вацов – председател на Фондацията за хуманитарни и социални изследвания. Водещ срещата бе Мила Серафимова от „Софийски форум за сигурност”.
Моника Панайотова се фокусира върху постигнатото по време на българското председателство. Тя първо отбеляза ратифицирането на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между България и Македония в началото на годината, „послужил за вдъхновение на европейските институции за целия регион”, след това - срещата на върха ЕС – Западни Балкани от 17 май, на която се прие специална декларация с приоритетна програма в шест стъпки: 1. Засилване подкрепата за принципите на правовата държава и доброто управление; 2. Засилване на ангажимента в областта на сигурността и миграцията; 3. Подкрепа за социално-икономическото развитие, със специален акцент върху младите хора; 4. Увеличаване на свързаността, предполагащо: подкрепа за „синята магистрала“ (по Адриатическото крайбрежие) и „магистралата на мира“ (Ниш - Прищина - Дуръс); разширяване на енергийния съюз на ЕС с цел обхващане на Западните Балкани с акцент върху енергийната сигурност и диверсификацията на източниците и доставчиците; подписване на споразумение за разбирателство за газопреносната връзка България – Сърбия. 5. Програма в областта на цифровите технологии за Западните Балкани, включваща пътна карта за по-лесно понижаване цените на Роуминга; 6. Подкрепа за помирението и добросъседските отношения на Западните Балкани, предвиждаща подкрепа за борбата с безнаказаността чрез подпомагане на Механизма за международните наказателни трибунали и на специализираните състави за Косово посредством EULEX; разкриване на компонент в програмата на ЕС „Творческа Европа“ и насърчаване на по-задълбочени връзки между гражданските общества на Западните Балкани, включително чрез подпомагане на проекти по линия на фонда за Западните Балкани.
Моника Панайотова подчерта постижението, с което нашето председателство се гордее най-много - решението на ЕС през юни 2019 г. да започне преговори с Албания и с бившата югославска република Македония за присъединяването им към съюза при условие, че и двете страни продължат да напредват с реформите. А говорейки за популяризирането на европейските ценности и борбата срещу пропагандата и дезинформацията, Панайотова очерта три важни полета на действие: 1. фокусиране върху младите в сферата на медийната грамотност, мултикултурните умения и емоционалната интелигентност; 2. подобряване състоянието на медийното пространство; 3. борба срещу дезинформацията чрез развитие на по-ефективни комуникации и политики – като например свиканата от еврокомисаря по цифровата икономика Мария Габриел експертна група, имаща за цел да води „мека война” срещу фалшивите новини.
Във връзка с третото поле на действие, Мила Серафимова подчерта, че Русия използва няколко канала за разпространение на фалшиви новини, чрез които подхранва националистическите настроения срещу ЕС, като например sputniknews.com. Много информации, публикувани на сайта, омаловажавали помощта на ЕС за Западните Балкани, докато в същото време акцентирали върху руски хуманитарни акции със символично значение – например, дарение на пожарогасители за населението в Белград. Санда Светока говори за масирани кампании с коментари срещу обучения на НАТО в Балтийския регион, идващи от ботове и анонимни акаунти. От подобни източници латвийски сайтове подхванали фалшивата новина, че в резултат на натовски бомби в определени райони било регистрирано увеличаване броя на болните от рак. От своя страна, Хесус Перес Триана разказа, че около обявяването на независимостта на Каталуния били регистрирани 4800 руски ботове, коментиращи ситуацията в приложения към испански медии. Триана добави, че най-често фалшивите новини „прониквали” в испанските медии през испаноезичните версии на ирански, ливански и сирийски медии, както и през латиноамериканската телевизионна мрежа Telesur. Българският анализатор Димитър Вацов посочи двете основни внушения, които разпространяват проруските пропагандни сайтове у нас: народите в ЕС не са суверенни и мигрантите са заплаха за ЕС. Той коментира и факта, че най-новата заплаха пред българското обществено мнение е симбиозата между руската олигархия и българските популисти.
Накрая, като заключение на конференцията, Ирина Новакова обърна внимание, че независимо от прийомите, използвани от руската пропаганда, вече може да се прогнозира кой ще победи, тъй като социологическите проучвания в Русия показват, че една трета от младите руснаци искат да емигрират... в Германия.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
