Пронизително
„Без милост” (Aus dem nichts), 2017, Германия/Франция, 105 минути, режисьор Фатих Акин, продуценти: Ан-Кристин Хоман, Нурхан Шекерджи-Порст, Фатих Акин, Херман Вайгел; сценарий: Фатих Акин, Харк Бом; оператор Райнер Клаусман, музика Джош Хом, в ролите: Даян Крюгер, Денис Мошито, Йоханес Криш, Самия Чанкрин, Нуман Акар.
Награда за женска роля на Даян Крюгер от Кан 2017.
Разпространява Арт фест
71-вото издание на фестивала в Кан вече върви, а тук излиза още един филм от миналогодишния му конкурс, който вече видяхме на София филм фест.
„Без милост” ни хвърля в ада, на който ни е свикнал 44-годишният немски турчин или турски немец Фатих Акин, изследвайки съвременните етно-цивилизационни колизии между Германия и Турция или мултиетническото живеене в Германия – още от дебюта си „Кратко и безболезнено” (1998). Представи ги като жесток хазарт и утопична хармония в „Срещу стената” (2004) и „На прага на Рая” (2007). След това в „Раната” (2014 ) ни запрати в „безвремието” на далечната 1915-а, когато по време на Първата световна война турците подлагат местните православни арменци на зверско изтребване. Посветен на 100-годишнината от арменския геноцид в Османската империя, той бе последната част от трилогията „Любовта, смъртта, злото” или третият му филм-сблъсък.
„Без милост” е четвърти филм-сблъсък. Изключително е актуален в контекста на безумните терористични атаки. Действието отново се развива в наши дни в родния му Хамбург. Татуираната германка Катя (Даяна Крюгер) се омъжва за немския кюрд Нури (Нуман Акар), който е в затвора заради наркотици. После виждаме крехката им идилия. Обичат се, въпреки различията. Опитват се да бъдат като всички. Имат прекрасно момченце, което свири на цигулка. Най-неочаквано се пръква велосипед. И заради неонацистки самоделен взрив, Катя се оказва сама – съпругът и синът й са единствени жертви на атентат. Животът рухва. Започва борбата за възмездие и оцеляване. Останала сама след трагедията, Катя отново прибягва отчаяно към дрогата. Адвокатът не се справя. Правосъдието се оказва нефелно и корумпирано. И единственото, което тя може да направи, е да вземе нещата в свои ръце. Действието се изстрелва на гръцкото море. Разделен на части, семейният трилър стреля по безумието на етническата омраза и скверната агресия. Яростно разрязва немското общество на безмилостни късове. Изважда опасността от ескалиращия неонацизъм.
С „Храна за душата” (2009) и „Сбогом, Берлин” (2016), Фатих Акин се върна за малко към лъчезарието, характерно за ранното му творчество, най-вече в „През юли” (2000) и „Солино” (2002). В „Без милост” радостта е мимолетна. Филмът е заключен в страданието. И в методичната подготовка на отмъщението. Даяна Крюгер е извънредна, като оголен нерв е – с шапка, с цигара или с оръжие, героинята й се мята трагично между любовта, отчаянието и мъстта. Тя изнася филма.
Културната амбивалентност на Фатих Акин отдавна е част от реализирана социална интеграция и шанс да представи своя поглед към аспектите на мултиетническото немско живеене. В киното му то е травма и маргиналност, екзотика и жестокост, любов и нетърпимост. И адски пронизително е пресъздадено в «Без милост». Както казва самият Фатих Акин в книгата си «В клинч» (ИК „Колибри”, 2014), „Правенето на кино е като бокса. Разпределяне на силите, тактика, тайминг». Не подминавайте «Без милост».
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
