Толкова много прасета...
„Чудо” (Stebuklas), 2017, Литва/България/Полша, 91 минути, сценарист и режисьор Егле Вертелите, продуценти: Лукас Тримонис, Павлина Желева, Радослава Бардес, Магдалена Зимецка; оператор Емил Христов, художник Рамунас Растаускас, музика Кшищоф Янчак, в ролите: Егле Микульоните, Вито Ругинис, Андрюс Бялобзескис, Даниел Олбрихски и др.
Фестивали: Торонто.
Разпространява А плюс филмс
Има още заглавия от София филм фест, които заслужават внимание – някои си отидоха, други излизат на екран. Но днес избрах първата българо-литовска продукция „Чудо”. Премиерата й беше на Киномания, а вече може да се види в арт кината.
1992. Унило село в Литва. Синеоката Ирена, жена на средна възраст (Егле Микульоните), погребва любимата си свиня Завита опашка.
Тепърва ще разбираме какво е довело до смъртта на едрото прасе. Ирена е шеф на местната свинеферма от 1978. През 80-те тя е била най-голямата в района – съветска гордост. Сега е окаяна. Но пак се раждат прасенца. Лошото е, че има проблем с пласмента и мениджмънта. Изобщо, пари няма. Наоколо – кал и мизерия. Пазарната икономика е далече.
Местните не обичат Ирена – тя е взискателна и груба, необщителна и разбита. Нежна е само с прасетата. Няма деца. Кара Волга. Тъгува по сигурността на СССР. Не вярва в Бог и в чудеса, предричани от ангелче в храма. Всъщност, може би я обича единствено впиянченият й жалък съпруг Юозас (Андрюс Бялобзескис).
В момент на тотален невървеж се пръква напетият Бернардас на средна възраст с обица и стара червена лимузина (Вито Ругинис). Идва от Америка, но е тукашен - къщата на родителите му била на мястото на свинефермата. Вади древна снимка. И пожелава да купи свинефермата. Оттук нататък животът на Ирена, селото и прасетата се променят. Както и ритъмът на дните. С откачения Бернардас тя попада в какви ли не нелепи ситуации. Местният възрастен свещеник (Даниел Олбрихски) й разкрива тайна. Тя все още не иска да му вярва. И се съмнява в Бог. Докато не погребе своята гордост Завита опашка. И не се събуди в болница...
Нрави и бит, атеизъм и вяра, скованост и авантюрност, наивност и хитрини, либидо и кал, телевизия (с Кашпировски), осанки и визия, реалност и безумие се наслагват в трагикомедия за постсъветското живеене. Структурата е усложнена с флашбек, драматични и пародийни обрати, но филмът се гледа с лекота. Емил Христов го е заснел вдъхновено в стилна синкаво-зеленикава гама, сякаш е от 80-те, и в нейния хлад перипетиите на героите се отразяват още по-ярко, а окаяната среда изглежда направо привлекателна. Непознатата Егле Микульоните с одухотвореното си лице е на екран почти през цялото време и изважда целия диапазон от състоянията на героинята си – от горгона до смирена вярваща. „Чудо“ ни среща с отдавна невиждания голям поляк Даниел Олбрихски – макар и в епизодична роля, макар и остарял, той все още излъчва енергия.
За първи път гледам филм с толкова прасета. Егле Вертелите споделя: „Свинското месо винаги е било елемент от традиционната литовска кухня. По същия начин, в съветско време свинефермите са били незаменими елементи от селското стопанство и ландшафта. Затова избрах свинята като емблема на едно литовско село и съветската икономическа система. Чрез историята на една свиня исках да покажа какво се е случило със селото и системата и как се разгръщаше рязка социално-икономическата промяна като драматична, но в същото време комична история за живота на силна жена и хората около нея. Старата система е свиня - Ирена я отглежда и след това се налага да я погребе със собствените си ръце“.
Силен дебют е „Чудо“. Но щеше да е още по-силен, ако Егле Вертелите бе забила по-надълбоко в поетиката на абсурда. Но и така той е живо доказателство за смисъла на креативните копродукции. След „Реквием за госпожа Й” на Боян Вулетич (2017, Сърбия/Македония/България/Франция/Русия), Павлина Желева отново е миноритарен копродуцент на вълнуващ авторски филм, фокусиран върху женски неволи в изтърбушено време.
Вижте „Чудо”. Ще се разсмеете насред несретата.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
