Нещо като телевизия Брезичка
Във видеоплатформите вече има толкова много клипове с насилие между деца в училище, наред с кадри, показващи наранявани или нагрубявани деца от учители в детските градини, че може да се направи 24-часов телевизионен канал. Децата в яслите са опаковани с кабели като видеокамикадзета, за да могат да докажат родителите, че детето им е било удряно, обиждано, унижавано. Всички снимат – и деца, и родители, с открити и със скрити камери, за да си търсят правата.
Телевизиите отразяваха с редовната доза журналистическо възмущение насилието над деца от учителка в бургаската детска градина „Брезичка“. Навремето имаше жълти вестници, които получаваха „флашки“ с „поверителна“ информация. Сега някой оставя върху капака на колата на родителите флашка с видеокадри, снимани със скрита камера в детската градина. Не се разбира кой е сложил скритата камера с удрящата учителка. Родителите забравят да питат как така някой влиза и слага скрита камера при децата им. Искат даже още камери. Ще спасят ли камерите децата от насилие или просто ще знаем кой е виновният? Каква отговорност искаме да поемат биячите на деца; да бъдат вкарани в затворите ли? Какво се случва в общините, че нарушават „нормата“ колко деца да има в групите? Какво се случи с обучението на учителките, че изпълняват по този начин професията си?
Родители излязоха на протест, в репортаж от който по БНТ Ивелина Стефанова от Варна казва: Тук сме, защото искаме да няма насилие върху нашите деца в ясли, детски градини и училища. Нас ни наблюдават, докато работим, и ние нямаме нищо против, защото си вършим работата, забравяме, че има камери, така да има и в детските заведения. Най-вероятно от наблюдаваните деца ще станат идеални надзиратели.
В това време точно обществената БНТ показа, че да те обявят за виновен и да понесеш отговорност са различни неща. Доказа и още нещо – че може всички да те виждат какво правиш на работното си място и положението пак да бъде неспасяемо. Кошлуков застана баш пред камерите на обществената телевизия и се разпищоли като в детска градина. Водещият на „Още от деня“, чийто нестихващ работохолизъм го крепи и на поста програмен директор на БНТ1, реши да използва протеста пред БНТ срещу неговото управление, за да превърне себе си в „ние, от телевизията“. Въпросното предаване не беше гледано нито от новата директорка на новините Уляна Пръмова, нито от генералния директор Константин Каменаров. Иначе щяха да видят, че водещият на предаването отговаря на протестиращи пред телевизията, които използват цинични думи на улицата, с циничен жест от екрана. Пръмова обясни пред „Капитал“, че най-вероятно колегата й е показвал среден пръст в състояние на афект. А сега си представете какво щеше да стане, ако директорката на детска градина „Брезичка“ беше оправдала учителката с подобно „състояние на афект“. Щеше да е разкъсана публично в поне няколко сайта. Каменаров се оказа в по-лоша ситуация – измина събота, та чак в неделя прати писмо до телевизията си. Водещият на „По света и у нас“ Спас Кьосев, който седи в студиото със съпругата на генералния директор, изчете позицията, че Кошлуков ще се извини и ще бъде наказан. Не се видя дали Радина Червенова се изчерви заради решението на мъжа й кого да покани за програмен директор на БНТ1. Навярно Кошлуков ще бъде наказан. Но наказанието няма нищо общо с поемането на отговорност.
През това време – докато светът на най-малките се тресеше от насилие, медийните гиганти се наритаха по кокалчетата и започнаха да наместват собствеността. Едно твърде едро парламентарно дете в лицето на Делян Пеевски внесе законопроект за прозрачността на медийната собственост и „финансиране“. Пеевски е прав в искането си. Но подобно на майките в детските градини, медийният собственик иска да знае. Достатъчно ли е да знаем кой е собственикът? Не и ако не е определено в закона какво значи „концентрация“ на собственост. Например, законопроектът на Пеевски не засяга правото ни да търсим отговорност защо от държавния бюджет, с който се финансира все още БНТ, се преливат пари в точно определена фирма, която остана единствена след бомбастичните реклами за цифровизацията, мултиплексите и достъпа до информация за всички.
Кошлуков е прав да се ядосва, че улицата го обижда. И Пеевски е прав да се кахъри за чуждата медийна собственост. Двамата застават пред камерите в тази държавна stand-up комедия и доказват, че са прави. Но от това трагедията не намалява.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
