Пиацола на Сара Чанг
Поредна световна знаменитост гостува на Софийската филхармония в програма, съвсем съобразена с апетита на публиката. Цигуларката Сара Чанг идва за трети път в София, но за първи път свири в зала „България”. Може би последният й опит в един псевдо образователен проект на диригента Ешкенази при много несполучливо озвучаване в първата зала на НДК през 2011 година я е насочил към нормалната акустична среда на традиционната за столицата концертна зала. Диригент на концерта, както много често се случва напоследък, бе директорът на филхармонията Найден Тодоров.
Началото не бе съвсем обнадеждаващо, независимо от атрактивната, бляскава по характер увертюра към оперетата „Кандид” на Бърнстейн, чиято 100-годишнина тази година се отбелязва от музикалния свят. Само че блясък се постига с изпипана ансамблова артикулация на текста, с виц, с открояване на всяка от темите, представящи героите в операта със съответното нюансиране (особено темата на дуета между Кандид и Кунигунде „O, happy we”), а не в оглушително, изтощаващо слуха форте-фортисимо, което прави монотонно изпълнението, въпреки превъзбуденото поведение на човека на пулта. Този тип зрелищност не е в услуга на музиката.
Нататък концертът тръгна в много по-интересна посока. Съвсем различна звукова картина от оркестъра изплува в „Четирите годишни времена на Буенос Айрес” от Пиацола в известната транскрипция на Леонид Десятников, която той прави в края на 90-те години за ансамбъла „Кремерата балтика” и Гидон Кремер. На Десятников се дължат и кратките цитати-формули от „Годишните времена” на Вивалди, положени органично в композицията на Пиацола. Сара Чанг влиза в тази композиция изцяло със звуково-тембровата лексика на големия аржентински майстор. Работи майсторски със звука, създава релефна чувствена образност, която излъчва и темперамент, и нега, и страст, и агресия, копнеж и съкрушителна безнадеждност. Тук струнните на оркестъра бяха укротени, но колоритни, увлечени в ритъма на танго-експресията... В „Есен” чухме зашеметяващо с емоционалното си излъчване соло от виолончелиста Иван Лалев, изтръгнато с великолепен звук, на което Чанг импулсивно отговори с внушителната, инструментално обагрена каденца, „излята” в поредно копнение заедно с ансамбъла. Силата на тази музика е също и във възможностите, които предоставя на музикант с въображение на моменти и да деформира, да деестетизира звука си, за да напомни генезиса й, както и способността й да въздейства и физически. Тук Чанг бе направо стихийна - но много правдива и целенасочена в нелишения от шокови ефекти „звуков трактат” върху почерка Пиацола. За целта тя се възползва докрай от възможностите на прекрасната си цигулка, която й отговаря с изключителна взаимност. Каденцовото й „влизане” в „Зима” бе вдъхновяващо и за диригент, и за оркестър, както и отговорът на Лалев в следващото му впечатляващо соло. Във финалната „Пролет” Чанг обърна посоката към по-сантименталната страна на танго-природата, която се трансформира в прииждаща, ефектна бравура. Многолико, витално преживяване!
Адекватно бе поднесена и симфоничната картина „Порги и Бес” от Гершуин. Колкото и да гарантира публичен успех, тя крие доста „подводни камъни” – не само в жанрово отношение, но също и в съчетанието на суинг, рагтайм, в специфичните на моменти звукови петна в оркестъра, които не бива да „пресоляват манджата”. Тъкмо мярката тук бе налице и от това прочитът спечели. Спечели и от внимателното отношение на диригента към драматургичното изграждане, осъществено с търпение и в постигната дисциплина на звука. Началната сцена в Катфиш Роу, интродукцията, естествената смяна на темпоритъма - спокойното хорално въведение към „Приспивната песен на Клара” (Summertime) подготвиха развитие с органично съотнесени темпа, внимателно боравене с възможностите на силата в „Ураган”, интимност на звученето в дуета Порги–Бес, без евтини спекулации с атрактивността на ритъма. Запомнящи се бяха и солата на Фернандо Монтоя (тромпет), Огнян Михов (саксофон), Ясен Енчев (обой), Димитър Благоев (банджо). Приятна изненада бе това достигане до същността на музиката.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
