Черната дупка
„Черна дупка“ от Горан Стефановски, постановка Иван Добчев, сценография и костюми Ирена Дойчева, музика Асен Аврамов, III курс „Актьорско майсторство за драматичен театър“, клас проф. Иван Добчев. Участват: Александър Тонев, Божидар Йорданов, Владимир Матеев, Габриел Плачков, Елена Дечева, Кристина Беломорска, Лора Недялкова, Марио Гълъбов, Мария Бакалова, Мария Тепавичарова, Мартина Георгиева, Мартина Пенева, Мила Гергова-Роберт, Михаил Радков, Петър Петров, Поля Йорданова, Симона Здравкова. Учебен театър на НАТФИЗ, премиера на 20 и 21 декември 2017.
„Черна дупка“ мами Иван Добчев не за първи път. Горан Стефановски завършва пиесата през 1987 г. Тя излиза доста преди да започне разпадът на Югославия, повел след себе си въобразими и невъобразими падения на човешкото. Тя може да се чете и като пророчество за всичко това, но такъв прочит е само една от възможните версии за попадане в чаровния капан на текста. Той притегля към производство на представи за жизнени черни дупки, а и сам е черна дупка от драматургична гледна точка.
Да поясня според справочниците: Черната дупка е деформация на пространство-времето под действието на достатъчно компактна маса. Тя е област в пространство-времето, която не може да бъде напусната от нищо, дори от светлината. Около нея се образува повърхнина, хоризонт на събитията, маркираща мястото, от което връщането е невъзможно. Черната дупка поглъща цялата светлина, която достига до хоризонта, без да отразява част от нея. Тя все пак излъчва като черно тяло с крайна температура.
Текстът на Стефановски изгражда мощна вътрешно концентрирана „компактна маса“, която обаче успешно не излъчва ключ към тълкуването си. Затова може да бъде сценично реализирана във всеки сегмент от театралния спектър: от водевил до макабрена трагедия. Откъдето не следва с необходимост, че всеки от възможните подходи може да е носител на убедителност. Този път, мисля, Добчев е намерил максимално правилния код.
Безизходно движение в антропологическа черна дупка: това е интерпретацията на Добчев. Сам той я описва като „черната дупка на живеенето“, която отъждествява с „небитието“. Едно „небитие“ обаче, което е. Как става това?
То става най-напред с изграждането на собственото му затворено време-пространство. Неговата геометрия изисква радикално отпадане на границите между „предметна реалност“ („видимото“), „мисловна действителност“, „съновна действителност“ и „въобразена действителност“. Всички те имат в еднаква степен битие и всички те са в еднаква степен небитие. И всички те са едно: хомогенно цяло.
Битийният статус на тази черна дупка е меонтичен: онова μὴὄν на елинските философи, което не е абсолютното нищо, а е едно почти-нищо, битийна маса, неструктурирана от общ подреждащ принцип. От външна гледна точка това е „ненормалност“, „изпадане от реда“ (в случая: от „човешкия ред“).
Иманентно гледано, този статус не изключва наличие на екзистенциални сгъстявания или съсирвания, на вътрешни динамики, следвания и „ставания“. Но те не биват удържани във фиксирани редове или йерархии, най-малко от всичко – ценностни. Затова тук обратимостта е „естествена“, а линейното време (с неговото „минало“ и съответната му „история“ или „памет“) е извън употреба.
Добчев извежда поетиката на това човешко битие-небитие. Тя не е лишена от своите патоси, от падения и въздигания, драматични колизии и екстази. Съществуването в нея е способно да поглъща, обаче не и да излъчва екзистенциална светлина. То е (само)унищожително, не поражда нищо. Всичко се самоизтрива, не оставя следа. Външният ефект е единствено температурен: една обща температура, която е в състояние да произведе далеч не само естетически ефекти, влизайки в резонанс с мисленето и емоцията на участника-зрител – едновременно притеглян в дупката и изтласкван към хоризонта на „събитията“.
Така формираният свят е разположен в клаустрофобично пространство (неслучайно се ползва „Сцена 47“ на Учебния театър), подредено като клинична патология, като морга. (Специално внимание заслужава работата на Ирена Дойчева: симулирана битова бъбривост, демонстрирана – и с това компрометирана – в рамката на промислен естетически аскетизъм.)
Удивителна е работата на актьорите. Те изцяло са се пропили с изградената поетика. Те са в нея безостатъчно, без „да се правят на артисти“, без да търсят приватизиране на общия ефект. Затова го и постигат. Единен ансамбъл, един организъм: с общо дишане, обща температура, общ ритъм – изключително рядко явление в съвременния театър по всички географски ширини. (Споменаването на думата „ритъм“ в този спектакъл трябва да се асоциира и с Асен Аврамов, далеч не само с оглед на собствено музикалните моменти.)
Актьорската работа е допълнително усложнена от решението на Добчев, според което всеки от актьорите разполага само с по два тона, но не едновременно, а в различните части на представлението. Елемент от задачата е всеки да разработи своите вибрации, своите обертонове и нюанси. И те са впечатляващо постигнати. Актьорите са разнообразни, но в монотониите си. Затова акордите са постоянно чисти.
Няма да споменавам имена. Първо, защото иначе ще трябва да призная, че съм гледал само единия от съставите (по достоверни свидетелства и другият се справя по същия начин). Второ, защото тогава ще следва да се говори за „повече“ и „по-малко“, за отиване нагоре или надолу. Може да се направи, има основания. Но работата съвсем не е там: същественото е в ансамбловия ефект, от който няма нито едно отпадане. Остава да се подскаже, че на сцената са третокурсници: актьори, на които предстоят още три семестъра театрално школуване. Многообещаващо.
Бях момче, но спомням си, в началото на 70-те телевизията излъчваше дипломните спектакли на клас доц. Апостол Карамитев: много високо стояха те в тогавашната театрална ситуация. Дали не е дошло време пак да се инсталират камери в Учебния театър? Не се притеснявам да кажа, че „Черна дупка“ е сред най-мощните постижения на досегашния сезон, който, сравнен с няколко преди него, всъщност съвсем не е слаб.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
3 - 08.02.2018 09:56
"Черна дупка"
"Черна дупка"
От: Rossitza Sardjeva
Това театрално школуване в конкретния случай беше осъществено и с помощта на хоноруваните асистенти на проф. Добчев - Димитър Сарджев и Григор Антонов.
2 - 08.02.2018 09:55
"Черна дупка"
"Черна дупка"
От: Rossitza Sardjeva
Това театрално школуване в конкретния случай беше осъществено и с помощта на хоноруваните асистенти на проф. Добчев - Димитър Сарджев и Григор Антонов.
1 - 08.02.2018 09:54
"Черна дупка"
"Черна дупка"
От: Rossitza Sardjeva
Това театрално школуване в конкретния случай беше осъществено и с помощта на хоноруваните асистенти на проф. Добчев - Димитър Сарджев и Григор Антонов.
