Памет за Григор Ленков
На този свят не всичко ще умре./ На този свят не сме случайни гости. - така пише през 1977 г. във вече класическата “Понтийска елегия” Григор Ленков. А на 7 юни с.г., точно преди 40 години, при не съвсем изяснени обстоятелства си отива един от най-големите преводачи на България, благодарение на когото разполагаме с безупречен превод на “Евгений Онегин” на Пушкин, както и с произведения на Лермонтов, Тютчев, Байрон, Гьоте, Шели, Чапек… Списъкът е дълъг и респектиращ.Отива си и един много фин поет, който не дочаква своя стихосбирка - поет на любовното изящество, на разтварянето в нежните тайни на природата, на дискретния стоицизъм.
Днес, когато четем недовършените му стихове, виждаме в останалите „празни места” срамежливата усмивка на Григор Ленков, извънредната самовзискателност на ерудицията му, опасността и любовта ведно...
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
