По повод на
Ана Димова, (Не)познатият Йозеф Рот –
превод или препис
Започнах своята работа върху произведенията на Йозеф Рот още през 2014 година. Желанието ми беше то да бъде представено по-пълно, защото от предварителната анкета, която правих, се оказа, че хората (не германистите) познават, и то преди всичко като заглавие, само „Радецки марш”. Реших да започна с новелите, които всичките съм събрал в сборника „Легенда за пияницата светец”, издаден през 2015 г. от издателство „Блек Фламинго”. В същата година излезе и сборникът със събраните разкази „Немият пророк”, както и първият роман „Мрежата на паяка”. През следващата година преведох и издадохме втория роман на Рот „Хотел „Савой”, а след това продължих с по-късните романи „Фалшивите тежини” и „Приказка за 1002-ата нощ”. Следват и други романи, по които работя.
Обвинителната статия на Ана Димова (А.Д.) е посветена само на сборника с новели и сборника с разкази, където тя открива, както твърди, преписани свои преводи. (Спорните текстове представляват само част от двата сборника.) Длъжен съм да поясня, че съм работил по изданието на Kiepenheuer & Witsch от 2011 г. Joseph Roth, Die Erzählungen, към което са добавени и други разкази. Ще отбележа, че заглавието на сборника с новели е и заглавие на една от тях, включена в него. Избраното име на новелата е „Легенда за пияницата светец”, защото „Легенда за светия пияница”, както предлага А.Д., е буквален превод от немски, а съчетание „светият пияница” е некоректно да се употреби на български.
Във връзка с обвиненията на Ана Димова ми се наложи да потърся изданието на „Народна култура” от 1986 г. Сравнението, което направих между моите преводи и превода на А. Д., не ме учуди. Езикът на Йозеф Рот в никакъв случай не е сложен, изреченията му обикновено са кратки и е съвсем естествено големи части от разказа му да съвпадат при превеждане от различни хора. Безспорно, има доста различия, които А.Д. определя като „несъществени редакторски корекции”, като има предвид своя текст, без да предполага, че те може да се дължат и на различен начин на изказ при друг преводач.
Все пак не може да се определят като „незначителни редакторски корекции”, когато има и различия в смисъла. Ще посоча няколко примера.
А.Д. с.136
Смятам моя стар приятел доктор Сковронек за много добър познавач на човека. Повече от двайсет и пет години той е лекар в един прочут женски курорт, където чудодейните извори имат славата, че лекуват заболявания на матката, безплодие и истерия.
В.М. Легенда, с. 102
Ценя много познанията за човека на моя стар приятел доктор Сковронек. Повече от двайсет и пет години той е лекар в един прочут женски курорт, където чудодейните извори имат славата, че лекували заболявания на матката, безплодие и истерия.
А.Д. с. 222-223
А що се отнася до връщането, ще е необходимо да почна от доста далеч, за да ви обясня защо не мога да ви посоча банка, в която бихте могли да върнете парите. Защото аз станах християнин, след като прочетох историята на малката света Терез де Лизиьо. И сега съм поклонник на малката статуя на светицата, която се намира в църквата „Сент Мари де Батиньор” и която лесно ще откриете.
В.М. Легенда, с. 155
А що се отнася до връщането, ще е необходимо да започна от доста далеч, за да ви обясня защо не мога да ви посоча банка, в която бихме могли да върнете парите. Защото аз станах християнин, след като прочетох историята за малката светица Терез де Лизиьо. Сега съм поклонник на малката статуя на светицата, която се намира в църквата „Сент Мари де Батиньор” и която вие лесно ще откриете.
А.Д. с. 220
Що се отнася до мен, аз вярвам, че е било именно така. Защото познавах Нисен Пиченик и гарантирам, че той принадлежи към коралите и че дъното на океана е единствената му родина.
Нека почива там в мир заедно с Левиатан, докато дойде месията.
В.М. Легенда, с. 215
Защото аз познавах Нисен Пиченик и мога да гарантирам, че той принадлежеше на коралите и че дъното на океана беше единствената му родина.
Лично аз вярвам, че е било именно така.
Нека почива там в мир заедно с Левиатан, докато дойде месията.
А.Д., с. 29
(епитафията)
„Предан и почтен ти винаги бъди
чак додето гроб студен те приюти!”
В.М. Немият, с. 21
(епитафията)
„Беше винаги предан и почтен
чак до гроба студен!”
А.Д. с. 39
Крачеше сред тях и един човек, който сякаш не принадлежеше към хората от уличката, беше някак чужд сред тях, вървеше някак безцелно за разлика от останалите. Едър мъж с прости тъмни дрехи, гологлав, леко приведен, крачката му беше малко несигурна, колеблива, тътреше с известно усилие десния си крак. Разглеждаше минувачите с изучаващ поглед и жените се поизплашваха, когато този поглед, тези очи, големи, тъмни, гледащи втренчено от бледото лице, се спираха на някоя от тях.
В.М. Немият, с. 47-48
Сред тях крачеше и един човек, който сякаш не се числеше към хората от уличката, беше някак чужд сред тях, вървеше някак безцелно за разлика от останалите. Едър мъж с прости тъмни дрехи, гологлав, леко приведен, крачката му беше малко несигурна, колеблива, тътреше с известно усилие десния си крак. Разглеждаше минувачите с изучаващ поглед и жените се стряскаха, когато този поглед, тези очи, големи, тъмни, гледащи втренчено от бледото лице, се спираха на някоя от тях.
А.Д. с. 51
Априлската нощ, през която пристигнах, беше натежала от облаци в очакване за дъжд. Сребристите очертания на града стърчаха над рядката мъгла дръзки, почти пеещи, устремени към небето. Фина и изящна, една готическа куличка се катереше към облаците. Портокаловият диск на осветения часовник на кметството висеше във въздуха като окачен на невидимо въже.
В.М. Немият, с. 73
Априлската нощ, през която пристигнах, беше натежала от облаци и очакване за дъжд. Леките сребристи очертания на града стърчаха над рядката мъгла дръзки, почти пеещи, устремени към небето. Фина и изящна, една готическа куличка се изправяше към облаците. Дискът на осветения часовник на кметството като жълтък висеше във въздуха сякаш окачен на невидимо въже.
А.Д. с. 128
Веднъж се случи така, че старши лейтенант Фалмерайер трябваше да бъде преместен в Жмеринка, но с големи усилия успя да уреди оставането си. Твърдо беше решил да остане. Всяка сутрин, всяка вечер благославяше войната и окупацията. От нищо не се страхуваше повече, колкото от внезапен мир.
В.М. Немият, с. 223
По едно време се оказа, че старши лейтенант Фалмерайер трябва да бъде преместен в Жмеринка, но с големи усилия той успя да уреди оставането си. Твърдо беше решил да остане. Всяка сутрин, всяка вечер благославяше войната и окупацията. От нищо не се страхуваше повече, колкото от внезапен мир.
Това са само няколко случайно избрани примера.
Различия може да се открият и при превода на пряката реч в текстовете. За пример ще посоча откъси от новелата „Легенда за пияницата светец”.
А.Д. с. 230
– Каква среща – каза тя. И това наистина беше нейният глас, гласът на Каролине.
- Сам ли си – попита тя.
- Да – отвърна той, – сам съм.
- Ела, нека си изясним отношенията – каза тя.
- Ама – отвърна той, – ама аз имам среща.
- С жена ли? – попита тя.
- Да – каза плахо той.
- С кого?
- С малката Терез – отвърна той.
– Тя няма никакво значение – каза Каролине.
В.М. Легенда, с.163
- Каква среща – каза тя. И това наистина беше нейният глас, гласът на Каролине.
- Сам ли си? – попита тя.
- Да – отговори той, – сам съм.
– каза тя.
- Ела, да си поговорим
– отговори той.
- Но аз имам среща
- С жена ли? – попита тя.
- Да – каза той плахо.
- С коя?
- С малката Терез – отговори той.
– каза Каролине.
- Това няма никакво значение
А.Д. с. 231
– Къде беше през всичкото това време? – попита тя.
– Навсякъде, никъде – каза той. – Едва от два дни отново имам работа. През цялото време, откакто не сме се виждали, все пиех, спях под мостовете, както се полага на нашего брата, а ти вероятно си водила по-добър живот. С мъже – добави той след малко.
В.М. Легенда, с.164
попита тя.
- Къде беше през цялото това време? –
- Навсякъде и никъде – каза той. – Едва от два дни отново имам работа. През цялото време, откакто не сме се виждали, все пиех, спях под мостовете, както много други, а ти вероятно си водила по-добър живот. С мъже – добави той след малко.
Впрочем във връзка с твърдението, че преводът на цялата новела „Легенда за пияницата светец” е „заимстван”, ще посоча само, че има съществена разлика в номерацията на главите от същата новела. Докато при А.Д. те са 14, в немския текст и в моя превод те са 15.
Във връзка с формулировката, че „заимстваните” новели и разкази са добре размесени с наистина преведените”, трябва да отбележа, че и в двата сборника, подготвени от мене, текстовете са подредени хронологически. Това може да се види от годините, които специално са посочени в края на всеки текст.
Не смятам за необходимо да коментирам различията при превода на заглавията, които споменава А.Д., защото това е въпрос на тълкуване от преводача във връзка със следващия текст.
В заключение ще отбележа, че не приемам твърденията на Ана Димова, че в двата тома, които съм приготвил, са заимствани нейни преводи. И за двата сборника съм работил съвършено самостоятелно, както продължавам да работя и по другите досега непреведени текстове на Йозеф Рот.
За мене остава обаче необяснимо защо Ана Димова, с която се познаваме добре, не ми се е обадила за своите наблюдения, а е решила направо да публикува обвиненията си.
Владко Мурдаров
P.S. Научих случайно, че има становище на Съюза на преводачите, което, разбира се, не ми бе предоставено. Това е текстът ми, който изпратих на Етичната комисия на Съюза на 24 април т.г. Не мислех да го публикувам, защото смятах, че става въпрос за професионален спор, който не интересува широката публика. Очевидно съм сбъркал в тази своя преценка.
20 юни 2017 г.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
1 - 29.06.2017 16:46
По повод на Ана Димова - (Не)познатият Рот...
По повод на Ана Димова - (Не)познатият Рот...
От: Недялка Гочева Чакалова
Много неубедителен отговор на проф. Мурдаров, макар той вероятно да е привел примерите с най-много свои поправки. Ако не докаже телепатични способности толкова години по-късно, изводът е ясен. Ако пък наистина има такива феноменални телепатични способности и може да възпроизведе текст на друг преводач с такава уникална точност 30 години по-късно, сигурно ще получи изгодни предложения от телевизиите, които имат предавания с екстрасенси. Спорът за мен поне изобщо не е решен. Проф. Мурдаров се е уличил достатъчно със собствените си примери, а в становището на д-р Гергана Фъркова-Ангелова има поне още десет пъти повече "заимствани" текстове.
