За общата дипломация на ЕС
Кои са основите за една обща външна политика на ЕС? Това бе въпросът, който обсъждаха в началото на юни във Френския институт бившият министър на външните работи на Франция (1997-2002) и съветник на Франсоа Митеран - Юбер Ведрин и Ивайло Калфин, наш бивш външен министър (2005 - 2009) и съветник към Европейската комисия.
Дискусията, водена от Ирина Недева, бе част от поредицата дебати на тема „Нашата Европа: каква Европа искаме ние?“, които са организирани от Френския институт и от Центъра за култура и дебат „Червената къща „Андрей Николов”.
Още в самото начало Юбер Ведрин изрази позицията, че за да има ЕС обща външна политика, отделните държави на Стария континент трябва да се обединят около няколко фундаментални проблема, като демокрация, права на човека, икономическо развитие, мир. Те трябва да постигнат минимален консенсус по въпроси, свързани с намесата на ЕС в Африка и в Близкия Изток, с ролята на Русия, от която едни държави се страхуват, а други приемат за сериозен икономически партньор. В същото време, Ведрин бе категоричен, че не може да се очаква, че отделните държави в ЕС ще изоставят националните си външни политики в името на една обща европейска, тъй като те са функция на историческия им опит, културна близост, език и национални интереси.
Ивайло Калфин се съгласи с тезата на Ведрин и я продължи, набелязвайки темите, по които, според него, е възможно ЕС да развива обща политика, а именно: 1. миграция - и то не само тази от последните години, а като цяло тенденцията на мигриране на големи групи хора от държави със сръхнаселение и голяма бедност към Европа; 2. борба с бедността; 3. изпълнение на целите на устойчиво развитие на ООН; 4. екология; 5. хуманитарни помощи, имайки предвид, че ЕС е най-големият донор в света; 6. сигурност. По последната тема Калфин подчерта, че има смисъл от обща европейска отбрана само при положение, че сегашната система на трансатлантически отношения не работи добре. Освен това, той обърна внимание, че ЕС трябва да има обща политика по отношение на Западните Балкани, Средиземно море, Черно море и конфликта в Близкия Изток, като това предполага и сериозно медийно отразяване. От друга страна, бившият външен министър призна, че не е проява на добър вкус да се говори, че европейската външна политика трябва да се занимава с консулски проблеми, въпреки че решаването на подобен тип предизвикателства ще спести много от разходите на страните членки, а от друга страна, ще предложи обща визова политика на ЕС спрямо трети държави.
Ведрин не се зае да коментира консулските неволи, а продължи темата за миграцията, отбелязвайки, че трябва да се предвидят квоти на база образование и професия. Освен това, разширявайки темата за човешките права, той обясни, че те са се превърнали в новата религия на Европа, която днес европейците много безуспешно, а и ненужно се опитват да наложат, както някога християнството, на Китай, Русия и арабския свят.
Калфин се съгласи с Юбер, че Европа не е в състояние да разпространи трайно собствените си разбирания и ценности навсякъде по света. Но тъй като самият свят е в непрекъснат процес на трансформация както заради технологичната революция, така и заради екологичните изменения, то все пак има шанс в него да настъпи ново прегрупиране на силите, нов баланс, а защо не и Европа отново да стане лидер и да наложи свой общ, европейски интерес. И тук Калфин даде пример с Парижкото споразумение относно изменението на климата, което, макар и неприето от САЩ, все пак може да се смята за успех не само на Франция, но и като цяло на Европа.
Тук Ведрин се противопостави на идеята за лидерство на Европа, припомняйки, че отделни европейски държави са били световни лидери, но поотделно, по време на колониализма. Освен това, той обясни кога точно Западна Европа се е отказала от идеята за лидерство – след 1945 г., когато европейците започват да се страхуват от „мощните” държави и започват да ценят мира като източник на съзидателна сила.
Впоследствие обаче, предавайки грижата за своята сигурност на НАТО, европейското общество – либерално и хедонистично – загубва способността само да се защитава. Този факт, отбеляза Ведрин, за съжаление няма да се промени, дори и отделните европейски държави да увеличат военните си бюджети.
Накрая, опитвайки се да придаде оптимистичен финал на дискусията, Калфин говори за значението на европейската мечта, която, по думите му, е разковничето за бъдещето на ЕС. Някогашният съветник на Митеран обаче бе категоричен, че не мечтите са задвижвали и движат Европа напред, а конкретните рационални решения. Ето защо в днешното бурно време Ведрин препоръча европейците да помислят за обща стратегическа визия за развитие на ЕС, която обаче да отчита различията между отделните народи.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
