За мъжа и жената комично
„Жена за приятел“ (Una donna per amica), 2014, Италия, 88 минути, режисьор Джовани Веронези, продуцент Доменико Прокачи, оператор Арналдо Катинари, музика Андреа Гуера, в ролите: Фабио Де Луджи, Летисия Каста, Валерия Соларино, Моника Скатини и др.
Показан на ІІ Фестивал на италианското кино в България
За втори път от 19 до 23 юни Италианската търговска камара в България ни предоставя възможността да видим накуп италиански филми. Този път бяха 8, прожекциите в кино „Люмиер“ бяха с билети, а фокусът – област Пулия. Фестивалът се реализира в сътрудничество с Асесориата на Област Пулия, служба „Туризъм и културна индустрия”, фондация Apulia Film Commission, агенция Puglia Promozione, Национален дворец на културата, Национален филмов център и в партньорство с „Ню Бояна Филм“.
„Тази година фондация Apullia Film Commission отбелязва 10-годишнината от създаването си. Основната й дейност е да привлича в Пулия национални и международни продукции, но от самото начало се стреми да развива целия аудиовизуален сектор в областта – управлява 3 киноцентъра в Бари, Лече и Фоджа, реализира форуми за копродукции и се занимава с професионално обучение“. Това съобщава в каталога председателят на фондацията Маурицио Шара. Прочее, научих, че в Пулия за кино отпускат годишно около 15 милиона евро. В програмата на втория Фестивал на италианското кино в България преобладаваха комедиите. Успях да видя само „Жена за приятел“, а иначе бях гледала „Без(опасни) откровения“ (2009) на Ферзан Йозпетек – забавна история за тайните и намеренията на братя-гейове в консервативно семейство.
„Жена за приятел” започва в апартамент в Лече. Красивата Клаудия с буйна коса и френски произход (Летисия Каста) снима с телефон спящия Франческо (Фабио де Луджи). Той е на около 40, адвокат и общински съветник от гражданската листа „Околна среда и свобода“. Защитава крайморската велоалея. Дразни се от палавостта на Клаудия, която е вече на 33. Има особеност – когато е нервен, гласът му става фалцет и никой съдия не приема сериозно пледоариите му. Клаудия е ветеринар и има сестра наркоманка. Едва на организирана вечеря в парк разбираме, че всъщност те са просто приятели – тя неудържимо танцува по масите и флиртува с местен рейнджър, а отегченият Франческо се напива, опитвайки се да общува с жена, чийто говор е скоропоговорка. На сутринта, махмурлия, той остава без кола, което е страшен проблем. А Клаудия, след като изчезва за известно време, го моли да я омъжи за рейнджъра – нали е общински съветник. На Франческо не му е приятно, видимо си пада по нея, но решава да сложи в ред живота си. Иска семейство и две деца. Първия път не се получава – пак заради лудостите на Клаудия. Тя най-после заминава за Париж. След седем години на летище отново го снима с телефона си спящ, но ситуацията е променена.
„Жена за приятел“ е приятна за гледане епидермална комедия, която всячески се мъчи да ни внуши, че приятелството между мъж и жена е невъзможно. Показва шумна панорама на крайморския живот в Лече – разни чешити, празнувания, несгоди... Докосва се и до важни социални теми, но набляга на лудуванията на Клаудия и Франческо – инфантилно-смешни.
За първи път виждам Фабио Де Луджи – актьор с приятна външност и видим комедиен талант. Що се отнася до Летисия Каста, макар и вече не в първа младост, тя е все още хубавица, но без особен актьорски потенциал.
Тъй като не гледаме често европейски комедии, а италиански – съвсем, е обясним интересът на публиката към фестивала. Зала „Люмиер“ бе почти пълна с непозната публика. Надявам се следващото му издание да бъде по-богато в жанров аспект. Но пък, от друга страна, нали лятото е време за по-леки филми.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
