Иван Павлов на 70
Иван Павлов е трескав, вечно на педал. Независимо дали става дума за прожекция на негов филм или за участие в обществена кауза, той все се чувства като на изпит (по негово признание). Един от малкото ни деликатни градски режисьори, Иван Павлов не снима често кино, но пък съумява да насити филмите си с болка, тревожност, човечност. И, както няма време да остарее от ангажименти и щедрост, неусетно стана на 70 (25 юни 1947).
Още в дебюта си „Масово чудо“ по сценарий на Константин Павлов (1981) Иван Павлов заявява пристрастието си към настоящето, социалната тревожност, фрагментарния филмов разказ, импровизацията в кадър и морето. Накъсан, непривичен и нахъсан, филмът не се харесва на тогавашните управници - минава без плакат за седмица в тогавашните студийни кина. Две години по-късно в студия „Екран“ заснема „Черно-бяло“ по сценарий на Владимир Ганев, забранен до 1992 и все още видян само от телеманиаци. През 1990 Иван Павлов създава „Разходки с ангела“ по сценарий на Стефан Войнов. Ексцентричният филм има отново фрагментарна структура и разказва за творец насред равносметка. Шест години по-късно се появява „Всичко от нула“ по сценарий на Валери Петров. Съставен е от 10 предлюбовни-любовни-постлюбовни случки, гарнирани с диалози в звукозаписно студио, а помежду им – интермедии с екипа. Филмът стопля с деликатност и човечност. И е сред успехите на киното ни от 90-те.
През 2001 идва „Съдбата като плъх“. Двадесет години след „Масово чудо” - отново филм по сценарий на Константин Павлов. Иван Павлов е единственият режисьор с две заглавия по него. Отново море и строеж. Но в друго време. И други герои - будният кандидат-студент по кинорежисура е заменен с лумпени в делириум. Безчинстват като на шега, а всъщност всичко си е лепкаво-истинско.
За разлика от предишните разсъдъчни филми, в „Съдбата като плъх” словесността е оскъдна, адекватна на персонажите, а разказът е цялостен. Това е първият филм на Иван Павлов, заснет не от Пламен Хинков, а от Светла Ганева. Талантливата й камера гради атмосфера на примитивна невъздържаност и злокобно отегчение. Филмът е българското предложение за „Оскар“.
След като бе два мандата председател на Съюза на българските филмови дейци, после – директор на Българска национална филмотека и от 2013 – отново председател на СБФД, през 2016 Иван Павлов показа дългоочаквания си шести игрален филм „Спомен за страха” по сценарий на Красимир Крумов-Грец. Той е черно-бял (с няколко цветни епизода). И е първият му филм, обърнат към миналото - показва злокобно-забавни случки от българската 1968, обединени флуидно. Структурата е фрагментарна, има филм във филма. Иван Павлов е взел «назаем» заглавието от Константин Павлов и е въвел три епизода от неговия сценарий на «Масово чудо», незаснети там. Режисьорът отново е подкрепен бляскаво от любимите си съратници: оператора Светла Ганева, художника Анастас Янакиев и композитора Божидар Петков – уви, за последно. Отдавна не се е появявал толкова естетски български филм. От всички заглавия на Иван Павлов по три пъти съм гледала „Всичко от нула“ и „Спомен за страха“. Искам да го видя отново. В разговор преди време, когато „Спомен за страха” още не беше готов, Иван Павлов ми сподели: „Аз съм човек, който неизменно се съмнява в това, което прави, но от много години не съм се чувствал така спокоен по време на снимки... Колкото и да звучи невероятно, имам чувството, че спокойствието идва от един ангел-хранител и това е Валери Петров. Защото се върнах към онова, което винаги ми е било близко – не остро сюжетни епизоди, а много деликатни, тънки неща, които някъде може би се късат, но пък човек трябва да бъде верен на себе си“.
Прочее, с брадатото си неспокойно и фино лице, Иван Павлов е подходящ за екрана – освен в свои филми, се е снимал и в няколко на колеги: „Мера според мера“ (1981) и „АкаТаМус” (1988) на Георги Дюлгеров, „Вагнер“ (1998) на Андрей Слабаков, „Сняг“ (2015) на Венцислав Василев...
Юбилеят си струва да бъде отпразнуван, но Иван Павлов няма много време за веселба – освен ангажиментите в СБФД, му предстои да започне нов филм по сценарий на Грец – „Пролетно равноденствие”.
Да е жив и здрав Иван Павлов! И дано този път не ни кара да чакаме филма му дълго.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
