В памет на Жореца
Съвсем неочаквано смъртта изпревари 80-годишния юбилей на арх. Георги А. Георгиев (1937-2016). Ние, многобройните му почитатели, познаваме силата на неговото слово за „поезията в камък” чрез статиите му - в сп. „Архитектура“, в. „Култура“, в. „АРХ&АРТ“, сп. Der Architektur, Bonn, в. „Литературен форум”, сп. ЕКО и др. Десетилетия наред сме ги oчаквали с нетърпение и посрещали с пиетет.
Беше и урбанист, и теоретик, и педагог. Бяхме свидетели на неговия не лек, нo дълъг и разностранен професионален път с много етапи и разбира се - изпитания. Неговият труд беше не толкова с цел утвърждаване на професионален светоглед, колкото да разгръща естетиката на все по-сложните човешки постижения и ансамблови хармонии като принос към съвременните художествени ценности.
Жореца – както приятелите го наричаха – беше изключителен автор на статии, които грабват читателя с изящната си категоричност, със своята нетрадиционност, с автентичните си оценки и метафори. Несправедливо е яркото му публицистично дело да носи присъдата на мълчанието.
Неговите текстове са проникнати от съпротивата на арх. Георгиев към клишетата, към ограниченията, към робуването. Словото му кръжи по орбитите на красотата и хармонията - обмислено, искрено, прецизно, устремено към царството на естетиката, към която недвусмислено призовава и нас и то с нарастващ ентусиазъм.
Нека отбележим, че целостта, светът, в който сме заставени да живеем, става все по-нечовешки; и че творчеството на Георги е част от безспирното търсене как да запазим богатството на духа и високата цена на човечността. А това той правеше с „необходимото усилие и труд, положени с любов”. Месеци преди да напусне този свят, помня неистовата мъка и тъга по отсечените пред прозорците му дървета. Тогава го видях друг - не сред поетите, а сред гражданите, разгневен срещу градоустройствените недомислици, пожертвали тези негови скъпи приятели.
Едва ли бихме могли да смаем Европа или цивилизацията със своите идеи, с постиженията си, но можем с разкодирането на заложените визии, с разшифроването им да се приобщаваме към европейската естетика, за да установим, че принадлежим към нея. Цялото творчество на Георги А. Георгиев подсказва, че похлупакът на посредствеността не е непробиваем. Жореца не се отказа нито за миг. Той е от творците, които и след смъртта си продължават да носят личностното присъствие на една заразителна, извисяваща естетика, която ни предава оптимистичната увереност, че красотата не е помръкнала.
Поклон пред светлата памет на арх. Георги А. Георгиев!
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
