Война, Обама и Брад Пит
„Военна машина“ (War Machine), 2017, САЩ, 121 минути, режисьор Дейвид Мишо, продуценти: Йън Брайс, Деде Гарднър, Джеръми Клейнър, Брад Пит; сценарий: Дейвид Мишо, Майкъл Хейстингс; оператор Дариуш Волски, музика: Ник Кейв, Уорън Елис; в ролите: Брад Пит, Антъни Хейс, Джон Магаро, Антъни Майкъл Хол, Тилда Суинтън, Бен Кингсли и др.
Оказва се, че паралелно с вдъхновяващите сериали, стрийминг гигантът Netflix продуцира и качествени филми. В сътрудничество с Брад Пит (компанията му Plan B) са създали политическа сатира по действителни събития, пусната в интернет. Прототип на Глен Макмеън (Брад Пит) е прославеният своенравен генерал Стенли Маккристъл, чиято оставка от поста командващ силите на САЩ и НАТО в Афганистан президентът Барак Обама приема на 23 юни 2010 (заради текст в Rolling Stone). „Военна машина“ е поредният нонконформистки независим проект на Брад Пит след носителите на „Оскар“ за филм „12 години робство“ (вж. „Култура“, бр. 2 от 2014) и „Лунна светлина“ (вж. бр. 7 от 2017).
„Ах, Америка! Ти, образец на хладнокръвието и съразмерните реакции. Ти всяваш спокойствие и доброта в света. Какво правиш, когато водената от теб война не може да бъде спечелена по разумен начин? Очевидно отговорът е, че уволняваш отговорника за войната и назначаваш друг. През 2009 г. въпросната война беше тази в Афганистан“. Така започва филмът със задкадровия глас на журналиста от Rolling Stone Шон Кълън (Скот Макнейри), чийто прототип е Майкъл Хейстингс (1980-2013), написал статията за Макмеън, която ще му отреже главата. През цялото време коментира него и събитията. В основата на сценария е книгата на Хейстингс за генерала в Афганистан.
Първо в тоалетна виждаме кубинките на Глен Макмеън, после и него да крачи напето на летище в цял ръст със сивкава коса и маскировъчна униформа. Докато се пристяга и преоблича в къси кадри, гласът го представя: роден във военно семейство във Форд Левъуърт, завършил Уест Пойнт през 1976, училище за рейнджъри през 1979, политически науки и военна история в Йейл. Бил е пълен отличник и създавал много проблеми“... Виждаме генерала в разни ситуации. Забавно е. Той е Големият Глен. След успешна мисия в Ирак („като машина за убиване“), където написал книга „Крачка по крачка. Като всеки нормален човек“, е назначен в Афганистан. „Известен е със спартанския си режим, храни се веднъж на ден, спи четири часа. Всяка сутрин бяга по 11 километра.“ Това е биографията на истинския Стенли Маккристъл. Вероятно името е сменено, за да се избегнат усложнения, когато става дума за жив прототип.
Фокусиран в генерала, филмът представя лудостта на поредната американска война. Той отива там с твърдото намерение да приключи осемгодишното мотаене в Афганистан и борбата с бунтовниците. Среща се с президента Карзай (Бен Кингсли), обикаля страната, разговаря с цивилни, които се страхуват от талибаните, мъчи се да ги спечели за американската мисия. Така научава от фермер, че хората отглеждат хероин вместо памук – заради конгреса на САЩ. Воден от демократичните си идеали, говори на войниците: „Тук сме, за да градим“. Неуморно спори с американския посланик в Афганистан и неговите чиновници. Иска още 40 хиляди нови войници. Правителството отказва, защото местните избори са след месец, но по-късно разрешават 30 хиляди. Генералът заминава за Европа, за да убеждава коалиционните партньори за още войници. В Париж пристига съпругата му (Мег Тили), в негова чест французите дават галавечеря. Той и хората му не могат да излетят за Берлин заради вулкана в Исландия – тръгват с автобус (и журналистът е с тях). Обама иска среща с генерала, но в последния миг я отлага. Немска политичка (Тилда Суинтън) напада Макмеън, съмнява се в неговите идеали и отсича, че тази война няма спечелване. Той започва операция „Мощарак“ за превземане на проблематичната провинция Хелманд, но излиза фаталният текст в Rolling Stone, където е показано негативното му отношение към американската дипломация и пиянството на войниците му в Европа. Генералът продължава да тича своите сутрешни 11 километра.
На моменти „Военна машина“ напомня „Враг номер едно“ на Катрин Бигълоу, но в по-голямата си част се гаври с Обама и приближените му. Но филмът не може да се нарече и протръмповски. Той е просто антивоенен. Досега правил драми („Животинско царство“ от 2010 има награда от Сънданс), австралийският режисьор Дейвид Мишу се пробва успешно в сатирата. Хем се стреми към максимална достоверност (дори са въведени архиви и документални кадри с Обама), хем играе с цветове и тъмнина, хем преекспонира ситуациите най-вече чрез комичното присъствие на Брад Пит – говори с изнесен глас, пъчи се, разтваря ноздри, бърчи устни... Нито за миг няма спокойствие, а музиката е страхотен контрапункт на перипетиите. В интерес на истината, автентизмът понякога отстъпва пред клоунадата. И времетраенето е в повече.
„Военна машина” не е смешен като „Изгори след прочитане“ на братя Коен, но е в този дух - най-вече заради старанието на Брад Пит.
Изобщо да не понасяте военни филми, ще изгледате този заради остроумието и фанатичния генерал, смутител на статуквото.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
