Ходене по буквите
Капка Касабова. „Граница”. Превод от английски съвместно с автора Невена Дишлиева-Кръстева. Художник Люба Халева. Поредица „Отвъд”. ИК “Жанет 45”, Пд, 2017, цена 17 лв.
Този пътепис нито потвърждава, нито изобличава стереотипите за Балканите. Камо ли да създава нови стереотипи. Нещо повече, Капка Касабова не екзотизира за западния читател невралгичната точка, в която се събират българската, гръцката и турската граници. Авторката работи на място по своята книга - тя не ползва, както мнозина писатели с български произход, вестникарски изрезки и фанатизирани информатори. Няма и евтин антикомунизъм. Няма я романтичната митологизация на природни красоти… Езикът е великолепен. И още. Капка Касабова не гледа надменно персонажите си, дори напротив, тя не се превръща във фокус на собствената си книга - и говори за себе си само за да отбележи своите собствени противоречия. А това е болезнен пътепис, защото Касабова е слушала внимателно историите на българи, турци и гърци от трите страни на границата - граница, която ту се втвърдява, ту омеква, но винаги е подвластна на капризите на центъра. Както тя, така и хората, които живеят по нея - те винаги са бежанци отвъд междата. Тук, в периферията, няма идеология, а насила смирен и обикновен живот. “Граница” ни припомня поляците и германците, които искаха да пресекат нелегално същата тази граница на път към свободния западен живот. И движението в обратната посока - когато днес сирийци се опитват да я прекосят, отново на път към спасението. И всъщност се строят нови стени. Монументалната история е превърната в множество малки човешки истории, топли и нееднозначни… Книгата излиза няколко месеца след английското си издание, а дали ще има гръцко и турско, е въпрос на време, а и на политически колизии. В англоезичната преса вече има ласкави отзиви за новото произведение на Касабова, видяна като нова Шехеразада, а ако се срещат критични бележки, те са свързани с очакването на някои британски журналисти за повече бруталност. (Какви са особеностите на това междужанрово писане - разговор с Капка Касабова в следващ брой.)
Богдан Тетовски. „Отново сме поети”. Издателство за поезия „ДА”, С., 2017, цена 12 лв.
Следващото стихотворение е без заглавие: Добрият ми приятел си отиде./ Той взе със себе си/ небето и звездите,/ луната, думите ми,/ цветовете от ябълковите дървета,/ които светеха в нощта./ И аз се върнах там, където/ звездите, думите ми,/ цветовете и луната/ отново можеха/ красиво да изгреят./ При хората, които уморени,/ привечер пиеха спокойното си вино./ Не питаха защо пристигам късно. Роденият през 1936 г. шуменски адвокат Богдан Тетовски наистина пристига късно. Той вижда едва два дни преди смъртта си през 1998 г. своята първа стихосбирка. Свежите му стихотворения носят характеристики и от поетиката на Любомир Левчев, и от поетиката на Константин Павлов. Но носят и доблестта на самотния бохем от провинцията, острия му графичен ум, противоречието на поетическия изблик, уязвимостта на интелигента, който успява да оцелее честно в мътилката на социализма. Поредното забележително завръщане в българската поезия.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
