Афекти и ефекти
Винаги е интересно, когато в културния живот на София се случват барокови концерти, изпълнявани от музиканти (обикновено от чужбина) с добро познаване на спецификата на Барока. Концертът в зала „България“ на 19 април, включен в Европейския музикален фестивал и озаглавен „Шедьоври на Барока и Класиката за тромпет и орган“, поднесе съчетание от барокови и небарокови произведения. Ефектната програма създаде у мен впечатление за търсене на по-широк кръг публика. Бих казал, че това беше постигнато – поне две трети от залата беше пълна.
Участваха AGBU Sofia Chamber Orchestra с диригент Бедрос Папазян и двама солисти от Италия – Мануел Томадин, орган, и Серенела Басандела, тромпет.
Дебатът за интерпретацията на бароковата музика не е от вчера и няма смисъл да коментирам понятия, като „автентичност“, „афект“ или „исторически информирано изпълнение“, при положение, че тази музика беше изпълнена в контекста на XXI век в държава без сериозни традиции в тази сфера, където културата сякаш не е на почит. Позовавам се на моя личен вкус, повлиян от теоретичното изучаване на бароковата музика и от това, което съм придобил като слухов опит от съвременни изпълнения на музиканти от Западна Европа.
Още в началото на концерта – Соната за тромпет и орган от Пърсел – си помислих, че единственото нещо, с което това изпълнение на тромпет би ме впечатлило повече, би било, ако тромпетът бе натурален. Последва концерт за орган от Хендел. Мануел Томадин (впрочем, с доста сериозна биография) е наясно със специфичната артикулация в тази музика, но имаше различия с оркестъра в това отношение.
Предпочитам да слушам Четвъртия Бранденбургски концерт от Бах с две блокфлейти, цигулка и струнни. Но две блокфлейти в България трудно се намират. Изпълнението се оказа точно според очакванията ми. Съвременната флейта има по-мек и не толкова бляскав тембър; определени моменти от произведението бяха изгубили характера си, тъй като във високия регистър блокфлейтата звучи напрегнато, а двете флейтистки очевидно нямаха никакви затруднения поради по-широкия диапазон и по-добрия контрол над звука на напречната флейта. Темпото спадна чувствително по време на виртуозното соло за цигулка в първата част (и още по-чувствително в третата), за да се върне към първоначалното в репризата. Флейтистките бяха перфектни в изпълнението си, дори твърде перфектни. Очаквах по-голяма свобода и повече „афект“ поне в каденцовите моменти, например, на финала на втората част, вместо стриктно следване на нотния текст. В това отношение много повече ми допадна Концертът за тромпет и оркестър от Хайдн, с който завърши програмата. Освен употребата на континуо (на орган), изпълнението определено включваше бароково мислене от страна на солистката (което съвсем не е неуместно по отношение на Хайдн). Програмата беше допълнена с още две некласически (в тесен смисъл) произведения.
Георги Андреев е вече утвърдено име в музикалния ни живот. За неговата Арменска камерна симфония „Феникс“ някои критици вероятно биха казали, че не съдържа достатъчно съвременни изразни средства, но аз по-скоро я възприемам като музика, достъпна за публиката.
И накрая, отново в контекста на тенденциите за разширяване на кръга от слушатели, имаше ефектен бис (от Пиацола), който включваше и хореография от страна на музикантите – отделните инструментални групи последователно се изправяха, докато свирят, имаше и малко пеене и тропане с крак. За мен лично музиката е достатъчна и няма нужда от подобни ефекти, но ги приемам като необходимост, като част от глобално явление, което не се наблюдава само тук.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
