Погледът на звука
Така бе озаглавил своята проява в аулата на Университета в София Михаил Големинов. В кратките бележки преди изреждането на програмата се пояснява явлението музикална графика като реакция на творци от авангарда от втората половина на миналия век. Усложнението на музикалния език води до прекомерно усложнение на нотацията (или опитът за такава).Тогава облекчението може да дойде чрез свободен графичен израз на музикалната идея, която трябва да бъде „разчетена“ и пресъздадена чрез интуицията на изпълнителя или чрез неговия собствен музикален опит и способност „да реагира” на зададената графика по какъвто и да е музикален начин, включващ избор на инструмент и продължителност. И сигурно тук идва първият парадокс – дали такова насочване към свободната художествена интуиция, провокирана от една абстрактна графика, позволява на съвременния изпълнител да си отдъхне от взирането и разчитането на безкрайно многото знаци на всяка нотна страница или го стъписва пред нещо още по-сложно и невъзможно за него –да импровизира.
Пояснението идва от самия Михаил Големинов: „Когато се говори за автентичност, вярност към нотния текст, изпитвам много смесени чувства. Много трудно ще извървиш пътя на композитора, защото не знаеш нищо за него. Графиката е по-абстрактна, нещо, което се сканира с очи, можеш да я наблюдаваш във времето от различна гледна точка и не си обвързан с линеарния прочит на класическия нотен текст. Музикалната графика няма легенда - кое как трябва да се интерпретира, и това гарантира спонтанността и уникалността на всяко изпълнение. Може в момента да не интерпретираш самата графика с пропорциите и детайлите и, а да се вдъхновиш от атмосферата и да направиш нещо, което фактически няма нищо общо със самата графика чисто конструктивно, но по някакъв начин е генерирано от нея.”
Какъв е все пак предварителният подход на изпълнителя към една музикална графика ? „Има много начини на подход към една графика от гледна точка на музиканта импровизатор, казва Михаил Големинов – и тази точка е много плаващо и многопосочно нещо. Парадоксално изказване на Джон Кейдж е, че между композитор и изпълнител няма допирни точки. За публиката да не говорим - тези три звена на процеса нямат никаква връзка помежду си – всичко се ражда в момента и всеки може да го интерпретира и възприема според това каква е неговата подготовка и разположение в момента.“
И наистина - ако се съди по реакциите на не многобройната публика, възприятията и асоциациите след изпълнението на програмата бяха много различни. Затова пък самото присъствие на графиките, прожектирани на голям екран, със сигурност е заинтригувало всеки в залата, активирайки собственото му въображение. Самите графики бяха напълно различни. Представени бяха седем автори, някои от тях - значими представители на това направление, като Роман Хаубенщок -Рамати, с когото започна и свърши поредицата от осем изпълнения без прекъсване на Михаил Големинов - пиано и електроника. Първоначалното интуитивно разчитане на графиката е чрез електронна музика, колаж от звуци, думи, предварително записани, които се съчетават с акустичния звук от импровизациите на пианото - стъпки в подхода на Михаил Големинов към всяка графика, а „ музикалният обем“ на интерпретацията се увеличава и усложнява, доколкото той импровизира или доразвива себе си. Всяка музикална графика има и своето название, което също е някаква отправна точка. Във „Визуални текстове” на Фердинанд Кривет (друго значимо име в направлението) електронният запис много удачно интерпретира откъслеци от изречени текстове на немски език и ми напомни на работата на един от майсторите на електронните словесни колажи – Бруно Мадерна и неговия „Сатирикон”. Като цяло, „електронната част“ от импровизациите по графиките показа отново, че Михаил Големинов умее добре да борави с тази лесно подвеждаща и често разминаваща се с музикантския вкус област. В Радиопоема на Дмитрий Булатов, най-абстрактната от представените музикални графики, се дочу и най-директният мотив в пианото – радиосигнала на редовния радиочас от Москва за нашия ефир в недалечното минало. Освен „Две видения” на Робърт Морън, „Циклоид” на Анестис Логотетис (роден в Бургас, по-късно живее във Виена) и „Декември 1952” на Ърл Браун, Михаил Големинов представи и една своя музикална графика – „Съзерцание”. Тя бе като „лирично пространство“ в средата на не дългата програма, изцяло лично, дори с романтични алюзии в пианото.
Михаил Големинов: До импровизацията стигнах много по-късно... малки локални инцидентни форми на относителна свобода, които в изкуството можеш да си ги позволиш, а в живота не можеш. Най-често за музикалната графика ми задават въпроса сериозно ли е това? Да, защото е стъпка встрани от трасирания път и те кара да търсиш свое пространство в музиката.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
