Ходене по буквите
Дежьо Костолани. “Златното хвърчило”. Превод от унгарски Стефка Хрусанова. ИК “Гутенберг”, С., 2016
Корнел Ещи, легендарният герой от едноименната книга на Дежьо Костолани (1885-1936), казва, че никога не би пътувал в страна, чийто език не говори. Въпреки унгарския, се отправих в страната Костолани - страна на новатор, опиянен от всички “-изми”, но и преводач на Шекспир и Рилке… (Погледнете снимката му - лице на хроничен шегобиец.)
Първата ми среща с Костолани бе чрез романа “Нерон, кървавият поет”, превод Нели Димова - до такава степен калорично произведение, че преядеш ли, трудно ще посегнеш към следващото. “Златното хвърчило” - и заради хубавия превод - се оказа обаче явление от същата величина. При това, тематично сходно. В горещо препоръчвания от Томас Ман “Нерон…” императорът, който копнее да бъде поет, но е ужасен бездарник, стига до убийството на своя учител Сенека. В “Златното хвърчило”, описващ събития от началото на ХХ в. може би в родната на Костолани Суботица, учителят Антал Новак е пребит от своите абитуриенти заради проявена справедливост в оценките – той иска да покрие скандала, но ред перипетии довеждат до самоубийството му. И в двата романа ученикът убива/самоубива своя учител. Сякаш през 1924-25 г. Костолани казва, че това се случва винаги и навсякъде - и някога в Града на градовете, и през 20-те в забутано градче, над което лети златно хвърчило, ала можем да го наречем Калище. Сещам се и за други творби - например, “Лутанията на възпитаника Тьорлес” на Музил, в която иде реч за оформянето на фашистката ядка на засега само училищното насилие… Бих рискувал още - и “Майките” на Теодора Димова с убитата на финала учителка.
А може би “Златното хвърчило” е книга, предвещаваща края на либералната илюзия - защото пребитият и по-късно орезилен жестоко в жълтата преса Новак е фин човек, скаран преди всичко със себе си; човек, който се стреми да следва правилата - и се разтерзава във фантазиите си за допуснати и въображаеми вини… Човек, който вижда, че неговият свят си отива - и все по-малко му се живее. Дори дъщеря му е избягала от вкъщи. А срещу него в безлунния мрак крачи една някак си обидена от своята собствена необразованост възхождаща биологична сила, готова да превземе настоящето. Срещаме се и с учител-протофашист, дори той държи речта на гроба на Новак. Дълго се питах на колко точно години е Новак, уверен, че е старец. Нищо подобно, оказа се на 45...
По-младите читатели на “Златното хвърчило” ще изпитат сладостта на иронията на Костолани, но той вероятно е споделял твърденията на Рилке, според които с ирония не се стига твърде далеч - и затова виждам и трагичната му патетика… Беззащитната добрина. Крушението на възпитанието. И „сивото” „борческо” призвание на възпитателите, които страдат вътрешно. И чието (само)убийство е неизбежно. (Прочее, в главата с българския кондуктор Корнел Ещи, макар изобщо да не схваща български, се прави на софийски професор по литература - и слуша разказите на кондуктора, без да разбира нищо, но вмятайки с различен тон “да, да”... Тъй и ние с учениците си.)
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
