Ходене по буквите
“Книга, книжовност, книгоиздаване”. Съставители: Васил Загоров, Алберт Бенбасат. Издателство “За буквите - О писменехь”, С., 2017
Не сборник. Ще нарека тази книга направо читанка. Тя е разделена на две части. В първата - “Книгопечатане и книгоиздаване” – са включени: Марин Дринов и “Първата българска типография в Солун и някои от напечатаните в нея книги”, Никола Начов и “Новобългарската книга и печатното дело у нас от 1806 до 1877 год.”, Стилиян Чилингиров и “За календарите”, Георги Караславов и “Борба за първенство”, Божан Ангелов и “Българската книга. Във връзка с печатното дело в България” и “За уличната сензационна литература”, д-р Кръстьо Кръстев и “Българската книга”, Христо Вакарелски и “За уличната литература и за нейните крепители у нас”, Тодор Боров и “Българската книга”, Анкета с български издатели от 1935 г. по повод Деня на българската книга, Д.Б.Митов и “Българската преводна литература”. Във втората част - “Библиография и библиометрия” - са включени две работи: Александър Теодоров-Балан и “Книгописният труд у Българите” и Павел Орешков и “Книжнината ни в навечерието на войните й съдбата й до 1928 год.”
Нека ми бъде простено подробното цитиране на съдържанието, но тези имена и особено тези статии не са, за съжаление, в активно културно обращение. Съставителите признават, че този пръв сборник има за цел да предложи чисто българска историческа и теоретична интерпретация на явленията и процесите в полето на книгата. Васил Загоров и Алберт Бенбасат продължават: Акцентът в случая е поставен не върху научния оборот на конкретните публикации в миналото, а върху тяхното взаимно допълване. Пръснати из периодиката и научните издания в широк времеви диапазон от 1878 до 1944 г., те са практически недостъпни за научната общност и широката читателска публика. Този факт значително затруднява ползването и позоваването на самите трудове, а и поколенческата приемственост при осмислянето на книжовната проблематика в България. От друга страна, самите хартиени носители на текстовете са физически износени и трудни за възприемане в езиков аспект… Напълно приподписвам тезата, че доста от предишните проблеми в системата на книгата се повтарят до днес, макар и на друго равнище, а решения за тях могат да се потърсят във вече проиграни в миналото отношения от книгоиздаването и книгоразпространението. Ето свидетелствата на Филип Чипев от 1935 г.: Млади и никому неизвестни автори идват често и самонадеяно предлагат произведенията си. Тия автори са амбициозни, понякога нахални, за да смятат, че щом излезе книгата им и види бял свят - светът ще заговори само за нея... Или Иван Коюмджиев: Чака се обикновено публиката сама да дойде да потърси книгата и тук е най-слабото място на българската книга. 82 години оттогава. А как звучи в актуалния контекст твърдението на Чипев, според когото големите отстъпки спират широкото разпространение на книгата? По всичко личи, че “Книга, книжовност, книгоиздаване” има потенциала да провокира дебати. Стига, разбира се, да сме пили от извора.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
