Озарения в полите на Витоша
„Озарения в полите на Витоша. Летопис на ранното кино в София (1896-1915)” от Петър Кърджилов. С. 2016.
Още заглавието на тази книга съдържа знакова лексика, която трябва да ориентира читателя. „Озарения” е позабравена дума, която днес рядко присъства в съвременния език. А „в полите на Витоша” неизбежно се свързва с драмата на Яворов, появила се на театрална сцена през 1911 г. Авторът д-р Петър Кърджилов обаче не пише за театър и затова е добавил подзаглавие „Летопис на ранното кино в София (1896-1915)”. Така всичко става ясно, но, както пише Лесинг, „заглавието не трябва да е като меню в ресторант, а само да подсказва ароматите в кухнята”. Затова между луксозните твърди корици на великолепно издадената книга (издателство на БАН „Проф. Марин Дринов”) лежат 608 страници с удивително подробна, прецизна, изчерпателна, понякога изненадваща, винаги любопитна и изключително добросъвестно подредена информация за първите „озарения” върху новопоявилите се киноекрани в онази стара София. Изследваният 20-годишен период е сравнително слабо проучен от родното кинознание и поради това досега е останал абсолютно непознат за широката аудитория.
Петър Кърджилов е добре известен и доказал се автор още преди години като писател-фантаст с 9 издадени книги. Но по-късно се задълбочи в проучване на историята на българското кино и сега е утвърден изследовател-историк с публикувани стотици статии и 8 специализирани книги. Сред тях се открояват „Загадките на филма „Балканската война” (2006) и „Светлопис за Илинден” (2009).
Сега той публикува ново историческо изследване, което многократно надскача тесните задачи на подобни съчинения, като съчетава в своите страници научно дирене с широк исторически поглед. Той познава в изключителна дълбочина и подробности цялата възможна историография по темата, проучил е с удивителна точност всички полезни източници. Упоритите му и целенасочени изследвания, на които се посвети през последните десет години, доведоха до попълването на много от белите полета в историята на ранното кино в България и му позволиха да извади на бял свят факти, напълно неизвестни до този момент. Тъкмо той откри и огласи три съобщения, съпътствали първата кинопрожекция у нас през декември 1896 в София, а не (както се смяташе в продължение на половин век) през февруари 1897 в Русе. Годините 1898 - 1902 също бяха „нулеви” за кинематографичния живот в столицата, но и тези бели полета са попълнени от негови документни находки. Чрез тях той идентифицира за първи път имената на близо 30 чужденци – притежатели на „пътуващи кинематографи”, които са кръстосвали България на границата между ХІХ и ХХ век, и редом с тях - десетина българи, сдобили се с прожекционни апарати в началото на отминалото столетие. Авторът изважда на бял свят и заглавията на първите кинохроники, снимани по българските земи още в края на ХІХ век.
„Озарения в полите на Витоша” е фактически подробна и изчерпателна история на първите две десетилетия на филмовата индустрия у нас (ако използваме днешната високопарна терминология). Книгата изобилства с добре проучена и прецизно систематизирана информация за първите осъществени киноснимки (нещо като начало на филмопроизводството), за прощъпалника на филмовото разпространение и показ, за първите киносалони и техния репертоар, за вестникарските отзиви и първите киносписания. И всичко това в конкретен исторически контекст (обществено-политическия живот у нас, Балканските войни, началото на Първата световна война и т.н.).
С новата си книга Петър Кърджилов доказва, че умелото четене на миналото може да бъде и увлекателно занимание, далече от скуката на сухата фактическа изчерпателност.
Убеден съм, че той щеше да напише тази книга и без юбилейния повод – 100-годишнината на българското игрално кино, отбелязана през 2015 г. Но интересът към юбилея и целевото финансиране безспорно са улеснили издаването на книгата. А за нас остава по-лесното и по-приятното занимание – да я прочетем.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
