Ходене по буквите
Ивайло Добрев. Вместо главоболие. Редактор Яна Букова. Издателство за поезия „ДА”, С., 2016, цена 12 лв.
първи урок/ брадичката/ докосва/ цигулката// последен урок/ цигулката/ докосва брадичката („Уроци по цигулка”) Това е четвъртата и най-цялостната книга на Ивайло Добрев: изумлението, ядът и примирението на лирическия Аз най-после нежно са сплавени; субектът и обектът в текстовете изобретателно разменят местата си; към нас внезапно надзъртат сюрреалистични гледки; стихотворенията са прецизно изградени, изстудени... и много елегантни; категоричното и енигматичното редуват посланията си; има отправки към разни посоки в историята на българската поезия; накиселява млад и свободолюбив хумор... точка по точка петно по петно/ едно е ясно/ нищо не е само помежду ни/ всичко е между всички.
Красимир Вардиев. С(р)амота. Редактор Силвия Чолева. Издателство за поезия „ДА”, С., 2016, цена 9 лв.
паметта е/ само в тази/ краткотрайна тъжна плът/ която сме. Честна, много честна книга. Красимир Вардиев пише нервно и отривисто за опита да възстановиш достойнството си, след като приятелят се е превърнал в предател, а ти самият не си подозирал, че любовта вече не е тук. Как виждаме света след обидата? На какви хапливи мигове се разпада той? Какво остава от напразното очакване, от остаряването на момчешкото тяло, от тайната и от саможертвата? Любовната поезия на Красимир Вардиев на повърхността си е капризна и центробежна. Но под повърхността има безстрашни срещи с трезвостта... и дарбата да бъдеш себе си. Да спреш да се лъжеш, защото не си и лъгал. Колкото Пенелопа, толкова и Цирцея, неговият лирически герой вече не се наслаждава на самотата, докато до него похърква поредното прасе – и е готов за ново начало. Напълно. отде се взехме двама деликатни/ кога и кой пръв тук ще изкрещи.
Вернер Ламберси. Опсимат. Превод от френски Красимир Кавалджиев. Дизайн Яна Левиева. Смол Стейшънс Прес, София – Лондон, 2017, цена 10 лв.
Вернер Ламберси (1941, Антверпен) e белгиец от фламандски произход, който пише на френски и от 1980 г. живее в Париж. Автор на близо 70 стихосбирки. Носител на важни награди. Смятан е за един от най-значимите представители на съвременната френскоезична поезия заради „Майстори и салони за чай” от 1979 г. От преводача му Красимир Кавалджиев, съгласни, научаваме още, че във „всички негови творби неизменно се откроява един непрекъснат размисъл върху себепреодоляването чрез любовта и писането. Зад привидно вирилния и бонвивански тон често се крие фина чувственост и тревожен хуманизъм”. „Опсимат” на български може да се преведе като „късноук”, споделя преводачът. Ще ми се да сблъскам заглавието на книгата с това стихотворение: Към десетгодишна възраст момиченцето/ знае/ а момченцата се колебаят// за няколко/ карамела то прие/ да си свали гащичките// В името на козела на опущението/ да ме гризне/ голямото гризли// Преметнаха ме: нямало/ нищо/ но знае ли някой/ какво търсим. Късноуки, знаем ли какво днес търсим в поезията – и какво поезията намира в нас...
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
