Какво значи чист град?
За чистотата в града обикновено се говори в тесния смисъл на разбирането: изметено ли е, дали има боклуци по настилките на публичните места? И толкоз. Но достатъчно ли е такова схващане за съвременния град?
Има и широк смисъл на понятието „чистота за града“, който не се ограничава само с метенето на улиците. Независимо че през последните години все по-рядко се забелязват отпадъци по настилките на публичните места и се засилва политиката за събирането им дори по разделен начин, в преобладаващите преценки на гражданите за чистотата на града продължава да доминира негативното.
Що е „чист град”? Какво да се разбира под „чистота на града”? Когато пътувате и се възхищавате на „чисти“ градове – какво включвате в тази преценка?
С много подобни въпроси се обърнахме към извадка от обитатели на София, за да разкрием в по-голяма пълнота широкото разбиране за „чисто” и за „мръсно” в градското пространство[1].
Когато говорим за „чисто“ и „мръсно“, всъщност говорим за „красиво” и „грозно” - двете основни и крайни категории в естетиката. Между тях, разбира се, има различни съчетания на красивото и грозното. Преценките безспорно са субективни, но те почиват върху обективността на норми и ценности, с които архитектурата и изкуството обикновено се съобразяват. В търсенето на онази обективност за архитектурна естетика, изработена във времето и в нашата култура, се дешифрираха носители на „чистото“ в града или такива, които се доближават до красивото. Очертаха се и носителите на „нечистото“, на грозното. Красивата градска среда несъмнено се свързва с чистотата, изразена преди всичко чрез естетичната подреденост на елементите й в пространството, чрез хармонията между тях. Погледът възприема и оценява като грозни противоположните характеристики: разнородно облепените фасади и повърхности в градската среда, включва и обшитите с реклами дървета, стълбове, спирки, електрически съоръжения, контейнери; не приема проточените кабели по фасади и премостващи улици дори, нито овехтели фасади и хаотично оформени обеми на покриви.
„Чист” и „мръсен” град се определя от гражданите чрез показатели, които характеризират част от естетиката на градската среда. Мръсно е още, когато има: безразборно монтирани по фасадите климатични инсталации, с наглост закачени дори върху безспорни паметници на културата; частично и разнопосочно облепване на фасади с изолации и оцветяване на сградите, както и неподходящо оформяне на остъкляването им; грозното отрупване на сгради с излишни съоръжения, реклами и надписи, хаотични драсканици (а в същото време липсват достатъчно означения на улиците!); грубо видоизменение на архитектурните паметници на културата и други значими сгради на града; липса на подходящо естетическо съчетаване на новите обекти сред съществуващата вече градска среда (или липса на преценка за „целесъобразност” в силуета на града); липса на „естетическа подреденост“ в обемите на градското пространство.
Гражданите се възмущават като данъкоплатци, че парите им се разхищават за периодично почистване или подмяна на едни и същи градски съоръжения поради разрушаването им в резултат на вандалски действия на някои обитатели. Не одобряват липсата на подходяща политика и контрол срещу нарушителите. Затова предлагат: да се глобяват всички собственици на реклами, поставени на нерегламентирани места, особено остро да се наказват тези, които нараняват дървета и други „раними“ обекти. София не е единственият случай, с подобна грозота европейски градове се борят чрез регулация от десетилетия. Върху сгради на Париж се четат надписи: „Забрана за облепване с обяви – законът от 29 юли 1888" – близо 130 години от тогава! И справедливият въпрос: защо общините не се справят с това безредие и не създават достъпни места за поставяне на безплатни публични обяви? Те могат да се поддържат финансово от глобите. Мисли ли се за специален технически проект и разпоредба за прокарване на кабели, както за тези, които „лазят“ по фасадите, също и за тези, които са прокарани под настилките - тротоарите на София на такива места са капани за спъване и падане на пешеходците от безчетните капаци. В много страни се забраняват климатици и технически съоръжения по представителни фасади на сгради – защо не се въведе и у нас подобен правилник за климатици, решетки, трайни реклами и други съоръжения. При издаването на разрешителни документи за строеж следва да се спазват естетическите закони и правила при оформяне на публичните градски пространства. Някои граждани настояват да се създаде Правилник за опазване чистотата на града в широкото й схващане, да се контролира спазването му, като се налагат глоби и санкции за всички, които го нарушават. Предлагат да се създаде в общината служба, която да се грижи за градския дизайн и естетиката на градския пейзаж чрез изработване на силуетни планове на улиците, въвеждане на съображения за целесъобразност на архитектурното решение при издаването на разрешителни документи за строеж (особено за обемите на покривите!), както и въвеждане на правила, с които се постига естетика при оформянето на града. И хармонията на градското пространство да се включи в управленческата политика на града.
[1]Социологическото изследване бе проведено от Института по социология при БАН (2009) и от Асоциацията на изследователите на жилищното и градско развитие (АИЖГР) на два пъти: през 2009 и 2016 г.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
