Български  |  English

Ние, гълъбите

 

Меир Шалев, „Момчето с гълъбите”, превод от иврит Емилия Юлзари, ИК „Колибри”, С. 2016
 
„Момчето с гълъбите” е роман с два сюжета. Автономни, сякаш от различни книги, с една-единствена пролука помежду им: птиците. Първият разказва за влюбена двойка - момче и момиче из доброволческите редици на „Палмах”, свързани от разстояние чрез пощенските гълъби, които отглеждат - на прага на войната за Независимост на Израел (1948-49), в която момчето загива. Действието в другия сюжет снове между Йерусалим и Тел Авив в края на 80–те. От първо лице говори Яир Менделсон, екскурзовод на любители на прелетни птици; с нещастен брак, измъчван от безродно чувство, който намира ключа към живота си, като издига из основи собствен дом с любимата си от детинство. Вливането на сюжетите – чрез покъртителна развръзка – идва чак в епилога. Разделителната им черта, разбира се, се издълбава от войната – само тя може да разкъса съдбите дотам, че баща и син да се намират в два отделни разказа.
Красива, завладяваща, книгата е най-превежданият израелски роман след издаването си през 2006, незабавно отличена с „Бренер” - най-авторитетния литературен приз в Израел. Несъмнено, пощенският гълъб е мотивът, който омагьосва. Неговите прелети - най-метафоричното ниво на книгата. Съвсем не само заради стиховете с гълъби – от Стария и Новия Завет, Овидий или националните поети на Израел, които авторът ни рецитира. Фокусът на Шалев не е върху написания ред, който гълъбът пренася. Не, пощенският гълъб не знае, че е пощенски. Той, наричан още „Одисей сред птиците” и Homing pigeon,знае само посоката:пътя към дома. Той само това умее и само това иска да прави. Вестта, която носи, е завръщането: неизбежната посока на обичащия; природният закон, който движи птици и хора назад към любимото. Умилителна, романтиката е с доза отгоре, по-прочувствените диалози и сцени сладнят, а някои епизодични персонажи притежават съвършенствата на герои от приказка (да не забравяме все пак, че Шалев е автор и на детска литература). Според вкуса на читателя, всичко това може да плени в повече.
Безспорно, след „Исав”(2012), Меир Шалев доказва за втори път на българската публика как и защо е един от големите съвременни разказвачи. В умението да работи с огромен наратив, изчерпателно илюстративен (по указанията, дадени от автора, човек може да си построи гълъбарник и да издигне бетонна подпора в къща). После – със стъпка към магическия реализъм - да смае със сънотворни картини; или да премине в иносказателен режим, заставяйки героите си да застинат в жестове, напомнящи алегоричните гравюри. И накрая – с мах от две-три думи – да стигне до чистата фигура: птицата горе, стилизирана до точка, клинописен, морзов знак, самата тя – писмо, съкратено до най-значещото, което някой може да съобщи на другиго в живота си: да, да и да, обичаме, да, тъгуваме и да, не сме забравили, и да, помним. Гълъбограмата, която всички сме изпращали, без никога да сме държали пощенски гълъб в ръце.
още от автора


ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”