Изкушението на Злото
е много по-опасно
от изкушението на Доброто
- Кои герои са ви помогнали да се оформите?
- Две личности са ме белязали особено със своя живот и с написаното от тях. В Живот и съдба, този епичен роман за Втората световна война на руския писател Василий Гросман (1905-1964), има една силна мисъл, която постоянно нося със себе си: изкушението на доброто е опасно. Както казва един герой в книгата: там, където изгрява зората на доброто, децата и старците гинат, кръвта се лее, ето защо човек пред доброто трябва да предпочете простата добрина, която да се предава от един на друг.
Втората фигура, която ме е белязала много, е Жермен Тийон (1907-2008), етноложка и историчка, член на Съпротивата и депортирана в лагерите по време на войната. Срещнах я, когато беше на 90 години, но беше в прекрасно здраве. Тя ме очарова не само с виталността си, а с изминатия от нея път: през Алжирската война тя беше посветила всичките си сили да спасява човешки живот – от всякакъв произход – отказвайки да приеме, че една справедлива кауза може да направи легитимен акта на убийството. Виждате, че моите герои не са героични персонажи. Те са по-скоро хора, съпротивляващи се.
- Изкушението на Злото еднакво силно ли е като изкушението на Доброто?
- За мен изкушението на Злото почти не съществува, в моите очи то е много маргинално. Сигурно съществуват тук-там няколко маргинали, които искат да сключат договор с дявола и да осъществят царуването на Злото на земята, но от тази гледна точка аз оставам по-скоро ученик на Гросман, за когото Злото идва главно от онези, които искат да наложат Доброто на останалите. Така че изкушението на Доброто ми се струва много по-опасно от изкушението на Злото.
Бих казал, рискувайки да бъда зле разбран, че всички големи престъпници в историята са били движени от желанието да разпространяват доброто. Даже Хитлер, нашето образцово зло, който наистина желаеше Злото за най-различни населения, в същото време желаеше Доброто за своята избрана арийска германска раса, на която твърдеше, че принадлежи.
Още по-видно е това при комунизма, който е една универсалистка теория, даже ако, за да се реализира тази универсалност, ще трябва да бъдат елиминирани доста социални сегменти от същото това човечество, които не заслужават да съществуват: буржоазията, кулаците и т.н. Джихадистите днес не ми изглеждат движени от желание да правят Зло, а да правят Добро със средства, които ние смятаме за абсолютно отвратителни.
Поради това предпочитам да не говоря за „нови варвари”. Защото какво е варварството? Варварството не е примитивното състояние на човечеството – още при първите следи от човешки живот биват откривани доказателства за щедрост, за взаимопомощ. В наши дни антрополозите и палеонтолозите твърдят, че човешкият вид е успял да преживее и да се наложи – а не е бил най-силният физически – благодарение на сътрудничеството между неговите членове, което му е позволявало да се защитава срещу заплахите, които го дебнели.
Le Monde, 30 декември 2016
Цветан Тодоров
Из разговор с Никола Трюон и Борис Сирюлник
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
