Снежана Попова:
1. Кои са положителни събития или тенденции в българската медийна среда през 2016 г.?
2. Кои са отрицателните събития или тенденции?
Дано ми бъде простено, но ще започна с отрицателните процеси, които доминират и могат да бъдат обобщени като „озверяване на средата”.
- Медийното послание става все по-кръвожадно: изобилие от трагедии, без да се преосмислят подходите за показването им; окончателно семантично преобръщане на думата „бежанец”.
- Професионалната журналистическа среда допусна в себе си актовете на „необяснима жестокост” и, след леко предъвкване, преглътна бруталното уволнение на известната журналистка Лили Маринкова.
- Медийната публика не вярва на медиите, но продължава яростно да консумира медийни боклуци.
През изминалата година имаше и знаци на съпротива срещу озверяването на средата. За тяхната преценка вероятно трябва време, но ги споменавам, пък макар и в утопичен хоризонт.
- Към общия облик на медийното послание бяха адресирани младежки критически прояви, включително персонални модели в защита на тезата, че не всички способни българи са зад граница.
- Раздвижването на пластовете около организациите за колективно управление на права, кулминирало в скандала на БНР с Музикаутор в края на годината, ненадейно въведе в пряк диалог медии и творци и припомни собствените ресурси на медиите.
- Медийната публика убедено не вярва на медиите. Това, по принцип, може да бъде база и за конструктивно критическо поведение.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
