Вътрешните дворове на социализма
Матей Стоянов. „Артистично лято“. ИК „Фама“, 2016. Цена: 12 лв.
Преди десетина година излезе един роман в два тома, озаглавен „Ники Франсето и Алес Гут“, който не получи широко внимание, но пък си завоюва верни привърженици с увлекателния начин, по който разказваше за двама „тарикати“ от 50-те години на ХХ век. Авторът Матей Стоянов се показваше като тънък познавач на градския живот от времената на ранния и узряващия социализъм – градски живот, в чиято пъстрота хората от моето поколение са свикнали да се съмняват.
Този градски живот, оцеляващ напук на ограниченията и идеологията, е на фокус и в новата книга на Матей Стоянов – сборника от пет новели „Артистично лято“. Заслужава си да се отбележи, че тази книга се вписва в една ненадейна вълна от новели, започнала сякаш със сборника „Отклонения наесен“ на Чавдар Ценов и може би насърчена от неговия успех. Сюжетите на Матей Стоянов естествено се разполагат сред възможностите, предлагани от новелата – жанр, който се разгръща повече във времето, отколкото в пространството, и остава фокусиран върху един герой. А героите му са обикновени градски хора, застигнати от социализма, принудени да насочат живота си в някой от възможните коловози, преодолявайки (или пък не) сблъсъците с властта. Те не са дисиденти, не упражняват някаква осъзната съпротива, те са просто от онези хора, на които режимът гледа с недоверие, а те му отвръщат със същото.
Бързо се вижда, че тези новели не са написани много-много „по правилата“. Сюжетът често лъкатуши, кривва по тесни павирани улички, скача със своя герой-маризчия на влака, за да набие някого в Созопол, и после се връща обратно... Нови и нови герои изникват, преди да си опознал досегашните. Има пасажи, които видимо страдат от многословие. И все пак, въпреки тези дефекти, новелите на Матей Стоянов печелят читателя така, както музикант с талант за импровизации печели своите слушатели. Може да им липсва литературна обиграност, обаче притежават достойнства, с които компенсират това: нюх за детайла, находчивост в разработката на сцени и най-вече остър антропологически усет, който може внезапно да разкрие света на соца в необичаен ракурс. Например, в „Песните от вътрешния двор“ съвсем мимоходом се споменава как кварталният милиционер наказва подрастващия музикант да измете двора и съседите, кой знае защо, се скупчват да го гледат: „Валентино със своите акорди и фалцети никога не бе събирал толкова публика, колкото като чистач... Хората от карето за пръв път виждаха труда като наказание.“
Тъкмо тази новела заслужава специално внимание. Валентино (с това съмнително буржоазно име) е един от младежите, които обичат да се събират във вътрешния двор на „карето“ – този толкова характерен елемент от градската среда на тогавашна София. Валентино е талантлив музикант, но песните, които съчинява, често са доста иронични към социалистическия начин на живот и към хората по върховете на властта; така че спорадичните му проблеми с кварталния милиционер нарастват и количествено, и качествено. Младежът бяга от къщи, записва се във вечерна гимназия, живее кратко време като бездомник (да, имало е такива и през соца), опознава подземията на иначе толкова подредения живот в народната република. И в крайна сметка е принуден да смири своето бунтарство, дори да се откаже от музиката, за да не си създава неприятности; докато кварталният доносник, писал рапорти за него... Но нека не издавам всичко.
Сред петте текста, „Песните от вътрешния двор“ има най-интересен сюжет, най-съществени послания, най-физиономичен герой; с две думи, това е със сигурност най-успешната новела в сборника. Ако и другите четири се бяха „получили“ на същото високо ниво, това можеше да се окаже една от книгите на годината. Но въпреки че й отстъпват, те подсигуряват на сборника мащаб, който е ценен. Тъкмо в целостта си „Артистично лято“ предлага поглед към социализма от махалата, откъм вътрешните пространства на градския живот, които търпят набезите на режима и идеологията, но по някакъв начин, дори смачкани, удържат своята крехка автономия – и успяват да разкажат за това.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар