Ходене по буквите
Сотир Гелев, Пенко Гелев. „Илийчо, Август и Гергин”. Издателство „Ентусиаст”, С., 2016, цена 10 лв.
Илийчо се премества в нова къща и под кревата си намира мърколак – нисичко същество с гъста козина, изпъкнало коремче, дълги, клепнали настрана уши и свенлива усмивка. И понеже е 1 август, дребосъчето Илийчо го кръщава именно така – Август. Разбира се, че двамата се сприятеляват, а ние, възрастните, се колебаем дали въпросният Август е онзи въображаем другар, с който Илийчо споделя самотата си, или смело и наивно да влезем в собственото си детство, когато сме копнеели през тайна врата в иначе познатата стая да пристъпим, при това без много-много обяснения, в друг, по-забавен свят. Или пък за възможността да се смаляваме. Или пък да полетим – далеч от намусената сестра тийнейджърка. Или пък дремливата котка Гергин да направи вместо нас правилния ход на шахматната дъска. Или Август да напише вместо нас домашното, при това с нашия почерк... Братята Гелеви пробуждат митологичната ни памет. Те пренаписват през Илийчо всички онези невероятни истории, „домашни” на културата, които са ни създавали през годините. Приказките, от които сме имали потребност в справянето с възрастния свят. И които сме забравили. Както казва Август: „Хората не могат да видят нещо, за което са убедени, че е невъзможно. Мозъкът им отказва да обработи подобна информация.” Затова и дядо Коледа съществува – е, разбира се, с тази подробност, че вече е много уморен и не той разнася подаръците, а долавя желанията на децата и ги подсказва на родителите. Стига обаче те да вярват поне за мъничко в него, нищо, че са вече възрастни. Сотир и Пенко Гелеви са направили уютна книга за приятелството и въображението. Тя е третата от поредицата за двамата герои, а с комикса „Илийчо, Август и седемте джуджета” през есента двамата братя получиха наградата „Перото” за принос в детската литература.
Мария Донева. „Любовта идва”. ИК „Жанет 45”, Пд, 2016, цена 10 лв.
Закачлива и безапелационна, Мария Донева прошепва: „Любовта идва.” Но и не спестява бодващите детайли на самотата и угрижеността, и противоречията, и самоиронията на споделения живот, когато чувството пристигне. Като че ли щипка ежедневен акмеизъм се разтваря в поетиката на Мария – един от най-физиономичните автори в иначе доскучаващата вече българска поезия. Като че ли през бистрите й рими ликува, въпреки всичко, дори въпреки стихотворението „Зануляване на греха”, оптимизмът, че близостта е възможна, че е естествена и непреодолима - като сезоните, които диктуват подредбата на нейните последни книги. Мария Донева знае как с думи се правят неща. Ето: Любовта идва. Никой не може да я спре. Зимата идва. // Студено-топло-горещо в бърз ритъм. Червено вино. Коледа! Ти си ми подаръкът. Червено и златно. Всички кокали болят, разпукват се ставите, нарове пълни с кръв, изобилие, плодородие, целувка пред огън. Всеопрощаваща. Дълга. Любов. Не е утеха за смъртта, нито награда за живота. Любовта е любов. // Никой не може да я спре. Любовта идва, след като Мария е казала.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
