Трънливият път на българския филм
Най-сетне доживяхме да държим в ръце том с мемоарите, спорни или не, на Васил и Жана Гендови! Настоящата публикация, по ред причини забавена десетилетия, е културно събитие, което заслужава високата оценка не само на специалистите. Книгата открива възможност пред читателите да се потопят в неповторимата атмосфера на отдавна отминала епоха. И, разбира се, да дишат неподправения аромат на разказа от „първо лице” – приповдигнато емоционален и задъхан, цветист, задръстен с множество подробности, непознати факти и обстоятелства, съпътствали проявите на младото ни кино.
Издаденият с полиграфичен вкус том не само дава нов живот на двата текста с неоспоримо историографско значение. Достойнство на публикацията е преди всичко строгият научен подход към съвременното поднасяне на мемоарите на Васил и Жана Гендови. Те са обект на интересни и сериозни коментари и интерпретации, които без съмнение обогатяват знанията ни за този период от историята на българското кино. Тук искам да подчертая заслугата на Петър Кърджилов, чиято научна редакция респектира със скрупульозната му работа върху осветляването на малко познати подробности и факти около прощъпалника на киното у нас. Неговите пространни и професионално задължаващи коментари към първата част на Гендовите спомени придават на „Трънливият път на българския филм” липсващ историографски хоризонт и задълбоченост. Бележките към останалата част на текста (автор Теодора Дончева) са по-скромни и имат познавателно-информативен характер. Иначе, към безспорните достойнства на книгата, дело на търновската издателска къща „Фабер”, са илюстрациите и особено факсимилните репродукции на страници от митичното „тефтерче” на Васил Гендов, разкриващи занимателни подробности от бита на пионерите в годините на тяхната работа над филма „Любовта е лудост”.
И още нещо. Изданието предлага на аудиторията възможността спомените на Васил и Жана Гендови да бъдат критично осмисляни в контекста на тяхното единство. Писани в различни години и по различен повод (спомените на Жана Гендова са записани от Стаменка Христозова), двата текста отразяват подробности не само от фактическо естество, но хвърлят светлина върху психографията на именитите пионери на българския филм. Така с днешна дата намираме косвени потвърждения на една или друга историческа хипотеза. Освен това, по нов начин можем да погледнем към личността на Жана Гендова. Дълги години живяла в сянката на митологичната фигура на своя съпруг, тя буквално е „изведена” от принудителната забрава. Нейните наблюдения върху творческия процес при Васил Гендов, високата й култура и аналитично мислене безспорно ще променят оценката за ролята и мястото й в историята на киното ни.
Издадени в навечерието на 125 години от рождението на Васил Гендов, неговите и на Жана Гендова спомени са ценен подарък както за историците, така и за по-широк кръг читатели. Заслугата на екипа на Българската национална филмотека за успешната реализация на този значим културен проект е голяма. Благородното начинание увенчава усилията им да популяризират и да пазят за поколенията филмовото ни наследство.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
