Нещо като автобиография в картини
Греди Асса в новата галерия Контраст
С Греди Асса и неговата живопис от края на 70-те години до днес се открива новата галерия „Контраст“. Една от картините е озаглавена „Нещо като автобиография“, а друга „Наклонът“ – катеренето по стръмния склон към… върха?! Къде е сега Греди? По средата на пътя или малко преди да достигне върха?
Голите тела – „Hommage за Дечко Узунов“, неговият учител в прекия и преносен смисъл на думите, е белязал началото и пътя на художника. Това се усеща в ослепяващите със своята чистота перлени тонове на големите платна; в полагането на маслото с бърза и лека мазка и акварелна прозрачност; в усещането за живопис, правена на един дъх; в пластичния му израз с излъчване на хайку – лаконичен, даващ възможност за многопластова интерпретация.
Греди, майсторът на поетичния експресионизъм, е наредил и голямоформатни платна, повечето непоказвани въобще и правени в последните няколко години. И ако съвременното изкуство се разпознава с оскъдност в отдадеността и със сетивност, то Греди е обратната страна на неговото лице. Живописта му е пипната с ръце, с душа, с широко отворени очи за красота и с голяма доза интелигентност. Спомням си какво е казала преди 30 години Вера Недкова по повод изложбата му на „Шипка“ 6: „Греди, харесвам те с цялото си тяло“. Окриляща оценка от една от най-големите дами и майстори в нашата живопис, но сигурно не случайна. Живописта на Греди диша, в нея се усеща миризмата на колендрото след преминалия дъжд, маранята и шепотът на песъчинките в „Пустинята“ (2014), хладината на планината в „Музика от планината“, въздишката на наранената природа и плачът на брезата в „Екология“ I и II.
Живописта на Греди Асса е и „Предчувствие“, както е назовал една от картините си художникът. Предчувствие за какво? Дали следващата картина - „Открадването на Европа“, не ни дава отговор? Не търсете истински наратив в картините му и съответния отговор на въпроса. При Греди сюжетът е поднесен като сетивност, която идва да ни предпази от последиците на задаващия се проблем, живописта му е направена като че ли с едва доловим удар с перце.
Живопис, създадена „Когато си силен и слаб“. Така е нарекъл Греди картината си, посветена на Самсон и Далила. В тази живописна поредица от алегории и метафори е и темата за „Карнавала“, участието в спектакъла, в който всеки се прави на това, което би искал да бъде в живота, но го е постигнал само ако се е включил в карнавала. Художникът не е подминал и темата за нарцисизма чрез „Огледалото“, в което жената се оглежда такава, каквато е, или по-скоро в каквато се е превърнала безвъзвратно.
Греди е от малцината, които съумяват да преминат през живота с летене, с радост, със страст и любов, дори когато боли. Той е от тези, които в обърканото ни време ще те преведе през пороя, през умиращата природа, през опожарените и изтърбушени сгради, ще те извади от дъното, ще те облее със светлина, ще те накара да заобичаш българската земя, дето ти дращи под обувките. И това го прави чрез цвета, който е светлоносен, чрез въздуха, изпълнил картините му като музика.
Изложбата в новата галерия „Контраст“ показва, и то не само заради картините „Hommage за Дечко Узунов“, че Греди не е забравил уроците на Маестрото – да нарисуваш среда и после нещо малко за този, който може да го разчете, да направиш фона на картината като мида и да обходиш всяко кътче от нея, все едно си я целунал. Галерията избра Греди Асса за своето начало и заради неговата светлоносна живопис, и заради това, в което той самият вярва: „Изкуството е празник и наслада“. Така с тази изложба на Греди Асса, която ще може да се види от 24 ноември до 29 януари, галерия „Контраст“ ни поднася в очакване на празниците истински „празник и наслада“, възможност да се извисим, според името на една от картините – „Душата се въздига“. Дано успеем!
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
