Къде е Диалогът? | мрежи
Сещам се как в самата зора на интерактивната web 2.0 ми се привиждаха хиляди въображаеми Платони в мрежата, причуваха ми се хиляди диалози и вярвах, че макар и не винаги еднакво важни, взети заедно, те представляват истината и ще променят света. Сещам се и как много скоро на мястото на тази привидност се появи нещо, което не знаех как да назова, но което странно добре се вписваше в неологизма на Фуко „говернменталност”.
Говернменталност - тип управление, при което правителството програмира и фиксира идентичностите в социалния диалог, преди да ги инкорпорира в него. „Говернменталност” - не толкова като менталност, колкото като технология за производство на политически партньори така, че да не пречат на политиката на Държавата.
Мрежата обаче не е Държава.
Преди седмица-две писах за опасността за диалога в Мрежата като страничен ефект на пресяването и персонализирането на потока информация. Направих го в контекста на няколко актуални събития. Проблемът обаче далеч надхвърля рамките на злободневността. Проблемът е… епистемологичен.
Когато през 70-те на Никълъс Негропонте за пръв път му хрумнала идеята заперсонализирания виртуален ежедневник Daily Me („Ежедневният аз”),това му се е видяло като добра и гъвкава алтернатива на шумните комерсиални платформи. Развивайки я десетилетия по-късно в книгата си "Да бъдем цифрови!", Негропонте вече е съзнавал опасността от подобен проект за обратната връзка с действителността. Умът ни има естествената склонност да поддържа хомеостазата си, като се изолира от прекалено агресивния шум, но комфортът, който си осигурява така, е винаги за сметка на реалната представа за света. Деформира я и я ограничава.
Факт е, че от 2001 насам платформи като Amazon.com, а после Google и Facebook, персонализират вместо нас. Те започнаха да ни ограничават и нарекоха това не цензура, а удобство – вече не ние търсим желаната стока - тя ни търси и ни намира.
Почнахме да се опасявахме от „диктатура на мнозинството”, отнякакъв гаден болшевизъм на лошия вкус, който ще стъпче нашата изисканост, ще накаже нашата индивидуалност, ще обезличи нашия талант. По едно време усетихме, че това е не само със стоките и забавленията, но и с интелектуалните продукти, с новините... Но стана ли това наистина? Огледайте се. Нима Facebook или Amazon, или кое да е приложение погълна създателите на интелектуално съдържание? Погълна ги цифровизацията. Телекомите си подадоха ръка с производителите на съдържание и се превърнаха във „влияеща машина”, която всмука интегрално и базите с данни, и комуникационните канали, и сървърите с всичко инсталирано на тях. Нима тази „влияеща машина” е под контрола на мнозинството? Тя е на малцинството, на онзи „1%”, който определя какво да тече по „тръбите”. И това вече се случва на такова неуловимо метаниво, че е трудно да се установи, че ограничение изобщо съществува. Напротив – многообразието изглежда неограничено!
Но проблемът е и политически. Ето, че тия дни търпението на германското правителство към Facebook се изчерпа и законодателството се втвърди – наказанието за „фалшива новина” ще бъде премахване в рамките на 24 часа, а при съпротива - глоба до 500 000 евро. Мярката сигурно е продиктувана от предстоящите през 2017 г. избори в Германия и страха от „руски атаки”. Въпросът тук е кой ще определя кое е истина. Някакво глобално „министерство на истината”? НПО-тата? Кои НПО-та? Лобистките НПО-та или тези, лицензирани от Европейския икономически и социален комитет специално за „диалог” с властта?
Напоследък и в съвсем тесни интелектуални среди витае едно опасение - няма автентичен обществен субект на социална промяна, няма Диалог. Така е,Диалогът е мъртъв, но все по-успешно може да бъде симулиран, а субектите в него – конструирани изкуствено. Има си професионални организатори на граждански мобилизации, има си и професионални граждани. Можем да ги видим както по протестите, така и във Facebook, така и сред статистите по снимачните площадки в Бояна. Къде се случват диалозите, истинските и не режисираните? Къде евентуално могат да се случат в бъдеще?
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
