Смях в Белия дом
Сега, когато на Барак Обама му остават броени седмици да е президент, всички вестници отбелязаха, че с името му не е свързан нито един скандал. Да се избегнат скандалите не е лесно – за това свидетелствува опитът и на Ричард Никсън, и на Роналд Рейгън, и на Бил Клинтън, и на Джордж Буш-младши. Когато смени последния, Обама получи страната в такова състояние, че някои едва ли не сериозно го питаха иска ли все още да е президент на почти банкрутиралата Америка.
Наистина, някои смятаха, че с Обама ще стане още по-зле. Един руснак, бивш дисидент и сегашен професор, ми каза в деня на изборите:
- Бях затворен в Мордовия, защото се борех със социализма. Сега президент става един от тях и пак ще трябва да ходя в затвора, но вече в Америка.
Той беше заслужил икономист, а аз – прост литератор, но все пак не повярвах на прогнозата и обещах, ако се наложи, да му ходя на свиждане. Осем години минаха, той е още на свобода и не си е променил мнението.
Днес, когато Америка се чувства безспорно по-добре отпреди осем години, е трудно да се каже, че страната е изплувала на повърхността само защото я е управлявал Обама. Не знам как точно той помогна на Америка, защото икономистите още спорят за това. Обаче те все още обсъждат Рузвелт и Великата депресия, а аз не разчитам да доживея края на полемиката. Без да се намесвам в този спор, нека да кажа две думи за нещо, което не може да не се забележи – президентският хумор.
Демокрацията изисква много от главата на държавата, но има едно качество, без което е трудно да останеш в историята – чувството за хумор. Най-остроумният е бил, разбира се, Уинстън Чърчил. Това му е пречело в политическата борба, но той не можел да се удържи – например, да нарече колега „овца в овча кожа”.
В Америка по същия начин грешеше Хари Труман. На въпроса как да си създаде приятел във Вашингтон, президентът отговорил: „Купете си куче”. Повече от всички с шегите си бил известен Ейбрахам Линкълн, който владеел майсторски рядкото изкуство да се смее над себе си. Когато го обвинили в двуличие, Линкълн, който никога не е бил смятан за красавец, отговорил: „Ако имах две лица, щях ли да използвам това, което виждат всички?”.
Шегите на президента често определят отношението към него. Легендарното обаяние на Рейгън е свързано и с това, че той прекрасно разказвал вицове, особено съветски. Буш-младши не блестеше с ораторско майсторство, но можеше да се пошегува с това: „Примирил съм се – казал той веднъж – че не винаги съм добре с английския език. Но се обидих, когато започна да ме поправя Арнолд Шварценегер”.
Обама се шегува „с каменно лице”, убождането е незабележимо, но е смъртоносно.
-Вярно ли е, че Буш-младши е най-лошият от всички президенти? – попитали го журналистите.
- Не знам, казал Обама, мислех, че с това име се ползва Дик Чейни.
Само след като си спомним, че тогавашният вицепрезидент се смяташе за по-важен от самия президент, ние чувстваме отровата на шегата.
Впрочем, към себе си Обама не се отнася по-добре. Когато знаменитият Стивън Колбер помоли президента да изброи постиженията си, Обама си спомни, че е получил Нобелова награда за мир.
- За какво? – с пресилено учудване попита комикът.
- Да ви кажа честно – повдигна рамене президентът – нямам понятие.
Ние не знаем още какъв хумор да чакаме от 45-ия президент. Засега Доналд Тръмп не толкова се шегува, колкото се обижда, когато се шегуват другите. Обаче скоро ще му се наложи да свикне с това. Аз, както впрочем и всички останали, не знам какво да очаквам от новия президент. Но в едно нещо няма никакво съмнение – с влизането на Доналд Тръмп в Белия дом ще започне златният век на политическата сатира.
Александър Генис
Радио Свобода, 6 декември 2016
Промени като за Путин
В продължение на много години членовете на Конгреса обсъждаха това, което те наричат неефективна обществена дипломация на САЩ, в това число неспособността на такива информационни служби като „Гласът на Америка” и „Радио Свобода” да достигнат мащаба на обхвата и влиянието, характерни за руския канал RT и катарския „Ал Джазира”. Обект на справедлива критика често става Наблюдаващият съвет за международно излъчване, създаден, за да следи за дейността на финансираните от правителството медии и да служи като защитна стена между тях и действащото правителство.
Скоро тази система ще претърпи радикални промени, които най-вероятно много ще се харесат на Владимир Путин и на емира на Катар. Поправката, която лидерите на републиканците в Палатата на представителите без излишен шум включиха в приемания всяка година Закон за националната отбрана, премахва Наблюдаващия съвет и предава „Гласът на Америка”, „Радио Свобода” и другите международни информационни служби под непосредствения контрол на специален чиновник, назначаван от президента. Той може да наема и уволнява ръководителите на тези служби и да управлява техните бюджети.
Ако поправката мине през Сената, новоизбраният президент Доналд Тръмп ще получи възможността да назначи редактора на Breitbart News или кой да е друг пропагандатор по свой избор, за да може той да влияе на образа на САЩ, който „Гласът на Америка” създава по света, и на това как „Радио Свобода” отразява действията на Русия. Ако намерението на Конгреса е било да създаде достоен противник на пропагандната машина на Кремъл, то може наистина да получи това, което иска.
Това ще нанесе сериозен удар на националните интереси на САЩ. Уникалната особеност на „Радио Свобода”, „Радио Свободна Азия” и другите такива служби, която ги прави особено привлекателни за аудиторията, се състои не в умението им да представят правителствената линия, а в тяхната журналистическа независимост. Те са създавани като „сурогатни медии”, т.е. като информационни организации, които предлагат точно и независимо отразяване на събитията в онези страни, чиито жители не могат да вярват на собствените си държавни медии. Репортажите на „Свободна Европа” от комунистическа Европа изиграха важна роля във формирането на независими политически движения, които в крайна сметка постигнаха свалянето на тази система. Радио „Свободна Азия” се стреми към същите цели в Китай, а Radio y Televisión Martí - в Куба.
Задачата на наблюдаващия съвет беше да предотвратява непосредственото влияние на Белия дом и Държавния департамент върху работата на такива служби. Той служеше за гаранция, която в течение на годините помагаше да се привличат в тези организации талантливи журналисти, но и слушатели, които искат да получат достоверна информация. В този наблюдаващ съвет имаше много проблеми: членовете му съвместяваха работата си в него с работа на други места и понякога не се отнасяха много сериозно към задълженията си. Но главният недостатък на тази система беше премахнат преди три години чрез създаването на длъжността ръководител на съвета.
Новата реформа, предложена от председателя на комисията по външни работи към Конгреса Едуард Ройс разширява пълномощията на ръководителя, който сега ще се отчита пред Белия дом, а не пред двупартийния съвет. Ще бъде създадена и консултираща група, но тя няма да има никакви пълномощия, а членовете й също ще са назначавани от президента на основата на списък, предложен от Конгреса.
Администрацията на Обама, която вероятно разчиташе на избирането на Хилари Клинтън, подкрепи тези промени. Сега на работещите в сферата на обществената дипломация им остава само да се надяват, че Тръмп ще избере човек, верен на традициите на независимата и авторитетна журналистика, а не свой съратник или ултраконсервативен идеолог. Във всеки случай, най-вероятно ни предстои да се сблъскаме с масов отлив на опитни професионалисти от сурогатните медии, а това значи, че качеството на международното радиоразпръскване на САЩ, каквито и да са били недостатъците му, ще се влошава.
Редакционна статия на The Washington Post, 11 декември 2016
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
