Топло-смешно по скандинавски
„Завръщане у дома” (Elämältä kaiken sain), 2015, Финландия, 103 минути, режисьор и продуцент Мика Каурисмаки, сценаристи: Мика Каурисмаки, Петри Кара (по едноименния му роман), Сами Кески-Вяхяла; оператор Яри Мутикайнен, музика Маури Сумен, в ролите: Веса-Мати Лоири, Арми Тойванен, Петер Францен, Яни Воланен, Ленита Суси и др.
Показан на откриването на 8. Фестивал „Северно сияние” на 7 декември 2016 г.
Както преди три години, „Северно сияние” бе открит с филм на Мика Каурисмаки. Така, след „Път на Север” (вж. „Култура, бр. 32 от 2013), в пълния Дом на киното гледахме „Завръщане у дома”, заснет също от Яри Мутикайнен и с чудесните актьори Веса-Мати Лоири и Петер Францен.
Отново двигател на действието е баща, но не блуден, а болен, и не със син, а с дъщеря. Тя е Тина (Арми Тойванен) - симпатична и енергична медицинска сестра в хелзинкска клиника. Има си свестен приятел - Томи (Петер Францен), с когото пеят. Той живее с дъщеря си Емилия (Ленита Суси). Тя изглежда готик-тийнейджър – тъмно гримирана и необщителна. Тримата отиват до родната къща на Тина в крайморско градче за рождения ден на баща й Урхо (Веса-Мати Лоири) – пенсиониран самотен и впиянчен стоматолог. Откриват го немощен, запуснат и серт в инвалидна количка. Отчуждената Тина се стряска. Предлага да заживеят заедно при него. Тони, наскоро съкратен от „Нокия”, се съгласява тутакси. Емилия не е очарована, но се местят. Романтичната къща е развалина. Томи се захваща с ремонт, но върши само бели. На караоке бар, където е с приятелката си от училище, Тина среща брадатия и як Каке (Яни Воланен), който живее на лодката си. На пияна глава го наема за ремонта. Той се захваща. Помага му момче. Каке видимо сваля Тина, тя се дразни от обикновеността на Томи и от изгубената си свобода, той започва да я ревнува, старият Урхе се сприятелява с Емилия и се забавлява с любовница... Наоколо е тихо, спокойно, провинциално и морете се стеле изкусително. Но, колкото повече се възражда дядото за живот, толкова повече се нажежава неразбирателството между Тина и Томи. Междувременно, покрай случайна квитанция, Урхе и Емилия откриват в интернет опасната самоличност на Каке. Следват ужасяващи перипетии, но Емилия и момчето се намесват...
За разлика от „Път на Север”, „Завръщане у дома” е съсредоточен около къщата и е доста по-органичен. Ако онзи филм препращаше към „Прекършени цветя” (2005) на Джим Джармуш, този направо го показва – Урхо и Емилия го гледат, ние виждаме само финала, а по старческата буза се стича сълза. В разговорите им е намесен и Ницше – с „Тъй рече Заратустра”. И поезия си рецитират. Те двамата изглеждат единствените просветени хора не само в къщата.
„Завръщане у дома” е топла семейна драма със смешни отскоци, построена по скандинавски минималистично - отношенията се изграждат жест по жест, поглед по поглед, спомен по спомен, а грешките водят до бедствие. Странната чувствителност на северните хора се наслагва през бит, съзерцателност, природа. Филмът може да не е особено оригинален, но е решително симпатичен. Разбира се, очарованието му се дължи и на музиката, както е неизменно при Мика Каурисмаки.
Да се надяваме, че догодина на „Северно сияние” ще видим другия филм от 2015 на Мика Каурисмаки – „Девойката-крал”, посветен на легендарната шведска кралица Кристина (1626 - 1689), която абдикира от престола през 1649, приема католическата вяра и се премества в Рим. Тя е една от коронните роли на Грета Гарбо в „Кралица Кристина” (1933).
А „Завръщане у дома” бе тук само за една прожекция. Който видял, видял.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
