Любен Стоев (1939 - 2016)
На 10 декември Любо ни напусна и ни завеща творчеството си - петдесет години активна работа, оставили осезаема следа в българската графика.
Завършва Висшето училище за изобразително изкуство в Дрезден при проф. Леа Грундиг през 1963 г. Там приема високите морални и професионални стандарти, които бележат професионалния му път.
Любо Стоев e уникално явление в българския художествен живот. Дръзнал да посегне към патологията на обществото и лишавайки се от „пазарната” естетика на професията, той пое тежкия кръст на хроникьор на своето време.
Любо нарисува в платната си живота точно какъвто е. Стремеше се да създаде портрет на епохата, без разкрасяване и пристрастия. Не рисуваше по принцип. Неговата интерпретация беше задълбочен критичен, социален анализ - разказ за родилните мъки на една нова България.
В радикалните си експресионистични картини рисуваше абсурдите на прехода, отнел години от живота ни. Той ни показа едно общество, неспособно да излекува белезите от комунизма и ужасяващото социално разслоение. „Чалга” общество, което избира да не види проблемите си, а да се удави в неограничен пазарен хедонизъм.
Животът на Любо е неговото творчество. Графиката, живописта – това е просто друг начин за водене на дневник. В изкуството често се срещаме с много по-точни, смислени анализи и коментари за нашето съвремие. Само трябва да имаме очи да ги видим. Да ги припознаем. Защото, както е казал Василий Кандински, „всяко произведение на изкуството е дете на своето време, често то е и майка на нашите чувства”.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
