За ролята на точността в историята
Въпросите за противодействието на фалшифицирането на историята бяха обсъждани миналата седмица на заседание на секцията по проблемите на научната сигурност към научния съвет на Съвета за сигурност (СС) на Руската федерация. По свидетелства на участници в мероприятието, ставало е дума за това, че историческата памет става обект „на целенасочени деструктивни действия от страна на чужди държавни структури и международни организации, реализиращи геополитически интереси в провеждането на антируска политика”, във връзка с което са необходими форми на профилактична работа и оперативно реагиране на опитите за фалшифициране на историята. Участниците в съвещанието посочили като основни заплахи, свързани с тях, провеждането на информационни кампании от чужди държави, историческата неграмотност на младежта, изчезването на историческите научно-популярни книги като самостоятелен литературен жанр.
Експертите на СС определили шест основни и най-значими исторически събития и периоди, подложени на фалшифициране, които имат нужда от защита. Това са националната политика на Руската империя (спекулациите по „колониалния въпрос”); националната политика на СССР; ролята на СССР в победата над фашизма през Втората световна война; пактът Молотов – Рибентроп; СССР и политическите кризи в ГДР, Унгария, Чехословакия и други бивши социалистически страни. Специално бил отбелязан приближаващият през 2017 г. 100-годишен юбилей на Великата руска социалистическа революция от 1917 г., което, по мнение на участниците в съвещанието, може да стане повод за опити за умишлено изопачаване на този исторически период.
Участниците в заседанието препоръчали СС да води съгласувана информационна политика, да създава, развива и внедрява механизми за откриване в средствата за масова информация и интернет на признаци за информационни кампании, насочени към изопачаване на историята, да привлича за съвместни мероприятия държавите членки на Организацията на Договора за колективна сигурност[1] (ОДКБ).
Основният доклад на тема фалшифициране на историята и заплахите за националната сигурност е бил подготвен от Генералния щаб към Министерството на отбраната. В доклада се съдържали предложения за формиране на държавна стратегия за противодействие на фалшифицирането на историята. В рамките на борбата с нея през последната година Министерството било разсекретило и публикувало значително количество архивни документи – например, за действията на бандеровците и военните престъпления на помагачите на фашизма. Един от високопоставените представители на Генщаба отбелязал, че ако това е било направено по-рано, може би „щеше да може по-ефективно да се противостои в информационното пространство на радикалите в Украйна в периода, когато завземаха властта, а населението на Украйна нямаше да остане така пасивно”.
Директорът на института по история при Руската академия на науките разказал за работата на институцията си по противодействието на фалшифицирането на историята и запазването на историческата памет по линията на научните връзки и контакти със страните от близката чужбина. Като пример той посочил серията конференции и кръгли маси, посветени на „въстанието на киргизите през 1916 година” (в рамките на Средноазиатското въстание), което е било предизвикано от привличането на киргизите към работа в тила по разпореждане на царското правителство. По негово мнение, на руските историци им се удало да приведат аргументи против формираното в киргизкото общество убеждение за геноцид на киргизкия народ от страна на царска Русия.
На заседанието прозвучало мнението, че основа на противодействието на фалшифицирането трябва да стане широката просветна образователна дейност, а за повишаване качеството на изучаването на история в училищата и университетите трябва да се осигури учебна литература, защото фалшифицирането на историята най-лесно става при съществуващия вакуум в знанията по история на младежите. В тази посока, по сведения на редакцията, вече е започнало работа обновеното с указ на президента общество „Знание”, в чиито планове влиза към него да се създаде отделен институт по историческа наука.
Координаторът на аналитичната асоциация към ОДКБ, проф. Игор Панин, отбелязал в доклада си, че фалшифицирането на историята е един от компонентите на хибридната война. Неговият колега, професорът от катедрата „Руска политика” в МГУ Андрей Манойло, вече бил почнал на преподава учебен междуфакултетен курс „Информационните войни и „цветните революции” в съвременния свят”, в който събитията се описват в исторически контекст. На заседанието той изказал мнение, че борбата с организираната от Запада глобална система за фалшифициране и изопачаване на историята може да се води само с наличието на собствена система за информационно противоборство. Тази система трябва да има начело федерален орган и апарат, който да е способен да води информационна война на нивото на водещите западни държави. Той подчертал отсъствието на специална служба за противодействие на фалшифицирането на историята, като напомнил, че през 2012 г. е била ликвидирана президентската комисия за противодействие на опитите за фалшифициране на историята, която просъществувала само три години (под ръководството на Сергей Наришкин, тогава шеф на СС). По негово мнение, новият орган трябва да бъде не само координатор, но и да съчетава в себе си функциите на център за планиране, организация и провеждане на стратегически информационни операции, способни да внедрят в съзнанието на западните аудитории руските оценки и поглед към историческите събития. Господин Манойло бил убеден, че тази работа е невъзможна без поддръжката на медиахолдинга, който има възможности и канали за довеждане на руската гледна точка за историята до световната аудитория. „Такъв център или служба трябва да има федерален статут, да се подчинява пряко на първото лице или на неговите заместници и да има голяма свобода на действие, която да му осигури възможност за висока скорост на реакция срещу всякакви, провеждани срещу Русия, информационни атаки”, смятал той. Засега, по негово мнение, тази работа предимно се разминавала с целевата аудитория.
„Не професионалистите, не историците водят информационни войни”, заяви пред редакцията научният ръководител на Института за всеобща история при РАН и съпредседател на Руското историческо общество (РИО) Александър Чубарян, според когото „няма нужда” да се създава център, комисия или служба, които да бъдат натоварени с мисията на историческата наука. „Ние имаме академични институти, имаме факултети и катедри по история в университетите, сега имаме и РИО, които могат да се справят с всякакви опити за изопачаване на историята.”
Госпоин Чубарян напомни, че със силите на РИО е разработен „културно-исторически стандарт”, в който специално са отделени „30 трудни въпроса”. В това число и 1917 година, и пакта Молотов – Рибентроп. „А историята на революцията от 1917 година днес е дискусионна тема както за професионалните историци, така и за обществото”, уверен е господин Чубарян, който не изключва, че в хода на научните конференции, планирани за стогодишнината, ще може да бъде намерен „известен консенсусен подход”.
В администрацията на президента предполагат, че всякакви усилия за изпълването със смисъл на годишнината от революцията в Русия са „прерогатив изключително на научната общност”. Събеседникът на редакцията подчерта, че механизми за регулиране на тази сфера се включват на държавно ниво само ако става дума за нарушаване на действащото законодателство – например, всички паметници, включително отнасящите се за този исторически период, се охраняват от държавата.
КоммерсантЪ, 31 октомври 2016
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
