Избори по света и у нас
Из 14 тезиса
за предизборното малцинство
1. Едно от свойствата на деполитизацията е: гражданинът доброволно освобождава мястото си в политиката – на всички и на всекиго. В нашите условия това е чисто и просто преотстъпване на собствената ти жилищна площ на властите. Може да се напише голям и много интересен текст за хибридната идентичност. Прилича на двусмислие, но не съвсем: това е възторг на бездеен ум. Човекът изпада в ступор - гледа право в полето за действие с всичките му варианти, а се пита: интересно, какво ли е намислил Кремъл? Дали ще сметне изборите[1] за успешни или не? Кой ще смени Х на поста му – или Путин има други планове?
Човек бяга от предприемането на политически ход. Той буквално се моли на противника: заеми мястото ми и си свърши своята работа! А после обсъжда изборната „интрига”.
3. Да спечелите? О, вие няма да спечелите. Това е изключено. За това ще се погрижат всички. В същото време, избирателят ще има и шанса да бъде лекомислен и хазартен, и възможността и удоволствието да организира политически метеж, безопасен за него, като махне от бюлетината целия сегашен парламентарен ОМОН.
На изборите никой няма да постави властта под въпрос. Никой няма да я предизвика. Освен избирателя, който ще дойде и ще гласува за тези, които е решил да избере. Това е неговият абсурден жест, а от друга страна е просто ход Е2 – Е4. Първия ход ще направят тези, които ще отидат да гласуват. А доиграването ще е дълго и трудно. И аз не препоръчвам вторият ход да се прави веднага. Силата е от другата страна на дъската. И това е зла и тъпа сила.
4. Консенсусът на моралистите с надзираващите. Тази година се получи забавно единогласие между „властовите” експерти и експертите на „народа-мъченик”: както едните, така и другите виждат в Думата единствено проект на Кремъл. Но за „проект на Кремъл” в Русия може да се смята и руската икономика, и изобщо всичко. О, що за чуден хор от гласове, дуднещи речитатива „86%... мнозинство на Единна Русия… няма надежда, пълен контрол на Думата… никакви алтернативи”!
Змията на лицемерието явно си е захапала опашката. Тези, които просто не ходят да гласуват, вероятно могат да се аргументират. Но други търсят благозвучна причина да не гласуват. Подсказват им: търсиш причина? Ето ти: ти не си задник – ти си герой на отказа! Сирени от най-различен вид пеят в общата за тях мъгла на деполитизацията. Просто си запушете ушите.
6. Най-тежката дисфункция е откъсването на опозиционните партии от сърцевинните групи по интереси. Причините се коренят в миналото. Двадесет и пет години мейнстриймът на руския политически живот беше борбата за Центъра на властта. Кремъл се смяташе за предварително условие за политика, особено за „политика на реформите”. Но не тук е мястото да разнищвам този мит. Факт е, че още при първоначалния замисъл на концепцията, реформаторите я бяха адаптирали така, че центърът да я приеме. Без да обмислят задълбочено задачите, те започнаха да я приспособяват към програмните възможности на кремълския hard.
Затова партията „Яблоко” се страхува да се нарече партия, защитаваща интересите на интелигенцията – ами ако вече няма интелигенция? Партия РОСТА се страхува да се нарече партия на интересите на предприемачите – току виж се оказало твърде непопулярно.
Броят на гласовете, получени от извънпарламентарните партии, независимо дали те ще влязат в Думата, този път ще се превърне в стартов показател за новото, постсептемврийско време. Това е измерване на непредставената Русия. Именно тази Русия ще действа активно през следващите години. Така ние, обществото, ще започнем да преминаваме от партии на лидерите към партии на интересите.
8. Дебатите около дневния ред на следващия мандат са основната, а не пояснителната част на кампанията. Принципно хората се състезават не като частни лица, а със стратегии за бъдещи действия. В тази кампания нямаше нищо подобно.
В същото време – никакви дебати за военния бюджет, въпреки че страната води две паравоенни операции – в Донбас и Сирия. Никакви дебати за състоянието на медиите. Никакви дебати за дневния ред на бъдещото президентство. Това, че по този въпрос участниците мълчат като риби, допълнително обезценява кампанията.
9. Завръщането на политиката означава в нея да се върнат всички, които искат и както пожелаят. Гласуването на поддръжниците на „Единна Русия” е толкова ценно, колкото и на влюбените в Маша Баронова. Това е началото на решаващото изясняване каква ще бъде сцената на новото време.
Задължителна точка в новия дневен ред: източниците на политическо нищожество у опозицията. Опозицията се изхитри да води дебати, заобикаляйки най-важния въпрос за нея - серията провали по време на предишния мандат. Не може всичко да е „работа на Путин.
Състоянието на парламентарната опозиция не е аргумент, а предизвикателство. Включително и към избирателя, който може да се опита да влезе в ролята на хигиенист.
11. Политическото пространство не съвпада със социалното, то е „хиперпространство”. В регулираната и еднакво гласуваща Дума, която изключва гласовете на несъгласните, всичко се променя с появата дори на няколко различни гласа. В предишната Дума това бе демонстрирано. Днес машината на единогласието набързо се пренастройва на нов режим за заглушаване на различията в 7-ата Дума.
Но, според мен, няма да се получи. Има правило, че когато личностите отхвърлят ритуала на консенсуса, те стават още по-ярки. И тогава машината за потискане чрез мнозинството заработва като рекламен агент, популяризиращ хората, запазили достойнството си.
Мажоритарните депутати дойдоха в Думата непосредствено преди регионите им да се превърнат в зони на икономически бедствия и човешки трагедии. Първите от тях, които поемат отговорност за териториите си, ще започнат да определят политическия климат. Това вещае и неговата промяна.
12. Този път човек няма защо да се ядосва, че партията, за която е гласувал, не е влязла в Думата и други партии са си разпределили гласовете й. Още не му е дошло времето да правим отчет на парламентарните гласувания. Политиката още не е дошла в Думата – тя все още е при нас. А ние засега се питаме: колко сме? Броят на гласувалите за парламентарно непредставени партии в никакъв случай не достига половината. Към момента недоволните, сърдити и/или протестиращи хора не могат да постигнат мнозинство нито на парламентарни избори, нито извън тях. Но засега мнозинство не е и необходимо. Мнозинство, което би се формирало извън задължителните пресмятания, е опасно мнозинство. Най-подходящо бихме го нарекли „потискащо”.
Политизацията винаги е антиестетичен процес. На мястото на великолепния монолит се появява мозайка от дребни камъчета, представляващи интересите на малцинства и техните лобисти. А всички са равнодушни към чуждите интереси. Но щом ние имаме интереси, налага се да признаем и чуждите. Коалицията на мнозинството ще се създаде на по-късен етап, като тя вече няма да бъде провластова, а продържавна и проевропейска. И важното е да не допуснем това мнозинство пак да се превърне в пихтиесто, без всякаква структура, електорално месо, върху което да може да се упражни всякакъв диктат.
13. Все повтарят: вие сте малцинство… вие сте малцинство… при това добавят – нищожно.
Но кой го казва? Казва го малцинството на власт. Никой не го е броил, а и то няма кой знае какво желание да бъде преброено. Малцинството на властта поръчва на онези, които го обслужват, групи от цифри, с които да се доказва научно, че„малцинството е мнозинство”. А когато обсъждате и усвоявате тези числа, вие свиквате да бъдете нищожество, както цар Митридат всеки ден е приемал отрови, за да привикне към тях.
Gefter.ru 06.09.2016,
Превод от руски Виржиния Томова
[1] Става дума за изборите за депутати в Седмата Държавна дума на Русия, които се проведоха на 18 септември 2016 г.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
