Кажи ми две неща! И едно става
Новият телевизионен сезон започна. Но е проблем, когато авторекламите предвещават слаб сезон. А те това вещаят – готвене, готвене, фитнес… Отминалият беше готвене, готвене, готвене… Може ли развитието на технологията да ни дава възможност да видим и най-малката пора в лицето на човека? И буквално да ни тика да гледаме точно най-малката пора в лицето на човека, който тренира в новото фитнес риалити на канала на БНТ HD, или който разфасова пиле! HD качеството на телевизията трябваше да ни отведе в най-магическите цветове на природата, да ни кара да си въобразяваме, сякаш държим това, което виждаме на екрана, да усещаме контрастите. Никога телевизията не е имала по-голяма възможност да показва света детайлно. Вместо това, близките планове направиха изображението зловещо дори във всекидневните говорилни. Идеално време да се върне на екран, без значение в кой час и по коя телевизия, Мартин Карбовски. Дано за него в новото му предаване хората, които снима, не са обекти, а хора, които ще продължат да живеят и след телевизионния разказ. Защото стореното с разказващите в ефира на „Нова тв“ и после на „ТВ7“ понякога приличаше повече на „склоняване към обективизъм“, отколкото на обективна журналистика, в каквато мнозина се кълнат, сякаш тя съществува. Достатъчно ще е да запази и хъса си да сочи с пръст проблемите, защото и това не е малко. За съжаление, сега вече и Карбовски знае, че е прекалено да изисква от героите си да са силни. Защото самият той бе превърнат от съдържателите на ТВ7 от фигура на журналист в мълчалив страдалец.
Проблем е, когато слаб сезон следва отминал слаб сезон. А отминалият беше изключително слаб – БНТ се вкопчи в „Под прикритие“, „Нова тв“ – в риалити сапунки, Слави Трифонов разработи временни телевизионни пунктове по места в малки и големи градове, за да превърне студийното си предаване в нещо като фитнес салон за граждански активизъм, в който всеки ден се правят повтарящи се упражнения в нов формат, наречен „Референдумът на Слави“. И сякаш предстоящите президентски избори се очертават като най-сигурният телевизионен продукт през новия сезон, чрез който някои от медиите се включват в надпреварата.
А какво предаване е „Шоуто на Слави“?
Партиен телевизионен проект не е, защото няма партия. Политическо токшоу не е, защото такова нещо като жанр и форма няма. Предаване с политически уклон, гарнирано с драматични хватки като късане на снимка „на запис“? Може всичко, но нали уж определението трябва да договаря със зрителите какво всъщност им предлагат авторът и медията. А и „политика“ ли е това, което развива, или това, за което говори Слави Трифонов? В началото на века Кеворк Кеворкян осъществява телемост и кани във „Всяка неделя“ Владимир Жириновски. Докато „управлява“ разговора с него, върху устните на Жириновски се изписва надпис „Цензура“, щом разговорът отиде в „антибългарска позиция“.
Но тогава, по време на дискусия по политически теми, е зададен резонният въпрос: политик ли е Жириновски или точно обратното. Говорящквазиполитик, който по-късно участва в политическия живот на Русия. Основният проблем обаче в първите години на медийна регулация е, че „Всяка неделя“ е външно предаване в програмата на обществената телевизия, а според ЗРТ, външните предавания нямат право да се занимават с политически и икономически теми, защото отговорността за съдържанието носи телевизионният оператор, а не продуцентът. Но пак през този период за първи път в „Шоуто на Слави“ пародират политическия живот в България, като засягат депутата тогава, днес телевизионен продуцент, Емил Кошлуков. Той иска право на отговор в предаването, а в СЕМ обсъждат дали може да се иска право на отговор в „развлекателно предаване“. После се оказва, че Емил Кошлуков е поискал право на отговор от „Шоуто на Слави“ чрез СЕМ, но май не е писал до самата медия, както е редно. А „Шоуто на Слави“ продължава активно да се занимава с политици, не толкова с политика. През годините Слави Трифонов и екипът му заявяват различни подкрепи за кандидат-президенти. Меглена Кунева е техният виртуален кандидат, в предаването гостуват „президентите на България Желю Желев, Петър Стоянов и Георги Първанов, представители на политическия елит на България, министър-председателят Иван Костов, външният министър Соломон Паси и бившият първи дипломат на България Надежда Михайлова, министърът на отбраната Николай Свинаров, министърът на правосъдието Антон Станков, генерал Васил Василев, генерал-майор Бойко Борисов, както и лидерите на основните политически партии у нас.“ (Това е описано в сайта на bTV за предаването.) Проблемът на „Шоуто на Слави“ не е дали е политическо предаване, а че имитира говоренето за правене на политики. Какъв обществен интерес защитава предаване, в което гостуват „губернаторът на щата Невада Боб Милър, почетният президент на Либералния Интернационал граф Ото Ламбсдорф, кметът на Москва Юрий Лужков, политици, като Борис Немцов, Лех Валенса, Шимон Перес, генерал Уесли Кларк, Гюнтер Ферхойген и бившият генерален секретар на НАТО Вили Клаас.“ Точно това му е удобното на неясното определение „вечерно токшоу“ – никой не може да има изисквания за защита на обществения интерес и за спазването на етични норми в развлекателно предаване. Нали там основната клауза в договарянето със зрителите е, че то е игра, условност, фикция с реални сюжети. От друга страна, „вечерно токшоу“ е отдавна изследвана телевизионна форма с описания на компонентите. И ако следваме тези описания, проблемът на „Шоуто на Слави“ не е, че се занимава с политика (защото това не прави), а че не е токшоу.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
