Роби на процедурата
СЕМ е демократична институция. Толкова демократична, че до 9 септември задаваше въпроси за обществено обсъждане за конкурс за генерален директор, който трябваше вече да е с ясни правила. Мандатът на Вяра Анкова изтече. За информация на СЕМ – вторият й мандат.
На страницата си СЕМ задава три въпроса за обществено обсъждане във връзка с проекта си за процедура по избор на генерален директор:
1.Необходимо ли е въвеждане на допълнително изискване, свързано с по-висока образователно-квалификационната степен?
И ни поясняват: „Например, „висше образование, степен „магистър“. Съгласно сега действащия ЗРТ, за генерален директор на БНР, съответно на БНТ, се избира лице с висше образование.“
2. Необходимо ли е да се изисква от кандидатите удостоверяване наличието/липсата на принадлежност към бившата Държавна сигурност?
3. Необходима ли е изрична подкрепа на кандидатите за генерален директор от неправителствения сектор и ако - да, на какви условия да отговарят неправителствените организации?
Ще кажеш, че вихрена безпаметност си прави купон на територията на СЕМ.
В ЗРТ преди ревизиите му вече имаше изискване членовете на СЕМ, както и кандидатите за генерални директори, да не са били съпричастни към дейността на бившата Държавна сигурност.
На 11 февруари 2002 г., ден, в който приключва приемането на документи за генерален директор след институционална криза, създадена от тогавашния състав на СЕМ, внезапно събранието е прекъснато и председателката Маргарита Пешева обявява, че СЕМ трябва да вземе решение за освобождаването на Веселин Стойков като член на съвета заради документ от Комисията по досиетата, удостоверяващ съпричастността му към ДС. Един от въпросите, повдигнати при това обсъждане, е защо Веселин Стойков е подписал декларация, че не е бил част от ДС? Тогава член на СЕМ е и Лилия Райчева, също подписала подобна декларация, но не съобщила.
Преди почти десетилетие тогавашният състав на СЕМ пак се питаше дали да има изрична подкрепа на кандидатите от неправителствени организации. СЕМ даже писа списък кои неправителствени организации са правилните. И всеки път се припомняше кризата в БНР и изборът на Иван Бориславов, избран с подкрепата на професионална организация.
И накрая – въпросът за висшето образование. Ще речеш, че цензът им е бил проблем на досегашните генерални директори. Имало е и професор сред тях.
В историята на БНТ от 1990 г. до 2000 г. генерални директори се сменят от Комисията по медии в НС или подават оставка пред НСРТ най-много на втората година от мандата си. За десет години от началото на прехода генералните директори на БНТ са почти толкова, колкото и временно изпълняващите длъжността генерален директор. Това е време, в което се сключват договори, оставящи последици за цял редовен мандат. В такъв период не на избраност, а на назначеност, Кирил Гоцев сключва договор с предаването „Всяка неделя“ без конкурс за външна продукция, уверявайки УС на БНТ, че Кеворк Кеворкян е спечелил дело срещу БНТ и това е начинът да не се изплаща обезщетение. Само три месеца след това е избран за генерален директор, но договорът е сключен във време, в което СЕМ предлага и назначава кандидатите, а не ги избира. С други думи – действат други зависимости.
Вяра Анкова е първият генерален директор, който е поел отговорността по време на пълни два мандата. И тъкмо всичко щеше да е добро, намериха се Комисията по култура и медии и СЕМ да развалят финала на приказката, като не насрочват конкурс за нов генерален директор.
БНТ е подредила хронологично историята на генералните директори на интернет страницата си. Но историческият подход ли, ползваната литература ли – нещо е попречило на БНТ да направи списък на временно изпълняващите длъжността генерални директори. А това е паралелна реалност в медията.
През 2002 г. остават няколко месеца до края на мандата на Лиляна Попова. НС е нетърпеливо да я смени. Променят ЗРТ. СЕМ прекратява предсрочно мандата на Лиляна Попова няколко месеца преди края на мандата й. Официалната причина – избраната по стария ЗРТ генерална директорка не отговаря на промененото в новия ЗРТ изискване за по-голям стаж на административна длъжност. По-късно ВАС обявява решението на СЕМ за незаконно. Но съдът не може да върне прогонения генерален директор.
През 2004 г. наследникът на Лиляна Попова – Кирил Гоцев, също е с прекратен преждевременно мандат заради допуснати груби нарушения. СЕМ губи делото, но съдът не може да върне Кирил Гоцев. И само за една година Борислав Геронтиев два пъти е и.д. генерален директор - преди и след злополучния мандат от 51 дни на проф. Емил Владков. Уляна Пръмова е първият генерален директор, избран за два поредни мандата. Тя обаче не завърши втория си мандат, като ускори избора на генерален директор.
За всички тези директори СЕМ е изработвал регламент за избора им. Сега СЕМ се преструва, че мисли за процедура. Докато някой измисли кой да е кандидатът.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
