Почит към отделното
Иван Нинов, Графика и рисунки, галерия „Средец”, 01.09. 2016 – 12.09.2016
Поводът за изложбата на Иван Нинов в галерия „Средец” е 70-годишният му юбилей. Автор от неговата величина заслужава много по-представителна изложба, която да покаже цялостно посоките на развитието му, но музейните институции у нас рядко се сещат за дискретни хора като него, които не обичат да превръщат себе си в център на внимание. Който е общувал, макар и за кратко, с Иван Нинов, знае, че той не е многословен, говори тихо и сякаш всеки момент е готов да си тръгне, за да не досажда. Това негово поведение е в пълен контраст със силата и категоричността в работите му, които дори и в малък формат се отличават сред бъбривите произведения на много негови колеги.
Иван Нинов никога не е имал мислене на илюстратор, който използва графични техники. Това наистина го отличава от повечето български графици, утвърдили се през втората половина на ХХ век, които дори когато не правеха илюстрации, си оставаха илюстратори. Те се нуждаеха от сюжет и когато такъв не им е зададен, го измисляха, най-често комбинирайки сюжетни елементи от литературата, митологията, историята, фолклора. Дори по-младите от него графици, дебютирали през 80-те, трудно се освободиха от илюстративното мислене. Затова лесно се прехласваха по ефектните сюрреалистични пъзели на словашкия график Албин Бруновски, който по това време се беше превърнал в кумир за много от тях.
Новата изложба на Иван Нинов не е голяма по обем, но сравнително добре представя основните посоки, в които той работи от години. Включени са рисунки, акварели и графики. Най-ранните работи са от края на 80-те години, а най-късните са правени последните две-три години. Както и в други негови изложби, повечето от произведенията са групирани в цикли с лаконични заглавия: Фрагмент, Знак, Форма, Композиция и т.н. Предпочитанието към разработването на определен мотив или композиция в серия от работи е много характерна за Иван Нинов. Тези графични цикли никога не са завършени окончателно. През годините художникът се връща отново и отново към тях, за да извлече от познатите форми и структури още една нереализирана възможност.
Независимо дали става въпрос за камък, парче хляб, голо женско тяло или абстрактна форма, Иван Нинов подхожда към тях като към напълно обособени и затворени в себе си светове, които заслужават цялото ни внимание. Той обвива своите предмети, тела и форми с плътен мрак, като по този начин прави невъзможно поставянето им в някакво пространствено отношение или ценностна йерархия. Иван Нинов превръща един камък или парче хляб в космически обект, в новооткрита планета. Това вглеждане в отделното и изваждането му от контекста, в който то съществува, за да бъде превърнато в нещо безотносително, е своеобразна етическа позиция. Като опростява максимално композицията на натюрмортите си и се отказва от играта с перспективата и необичайните ракурси, които подчертават присъствието на наблюдателя, Иван Нинов се опитва да направи нещо почти невъзможно: да остави нещата сами да се появят в един неутрален поглед.
При Иван Нинов предметното и абстрактното не могат да бъдат разграничени строго. На пръв поглед изглежда, че за него абстрактното е само същността на предметното. Това е предметното, лишено от всичко случайно. Устойчивата формална структура, която се разкрива зад многообразието на конкретното. Само че тази формална структура не може да изчерпи предметното напълно. Това, което остава, е самата материалност на нещата, самата текстура на материята. Тя не може да бъде преведена на езика на формата, не може да бъде заличена от операцията по абстрахиране. Затова при Иван Нинов абстрактната форма никога не е изчистена напълно. В нея винаги има следи от текстура, лек цветови нюанс, някоя изплъзнала се от контрол линия. Случайното присъства дори в идеалното, пречи му да се затвори напълно в себе си. Абстрахиращият поглед и острото усещане за материалността на нещата са трудно съвместими качествата, но Иван Нинов е успял да ги съвмести в работите си по един продуктивен начин.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
