Щуротии и любов
„За любовта“ (Про любовь), 2015, Русия, 115 минути, режисьор и продуцент Анна Меликян, сценарий: Анна Меликян, Андрей Мигачов; оператор Фьодор Ляс, музика Дмитрий Емелянов. В ролите: Рената Литвинова, Евгений Циганов, Мария Шалаева, Василий Ракша, Мияко Шимамура, Владимир Машков, Михаил Ефремов и др.
Награди: Голямата награда и наградата на разпространителите от „Кинотавър“ в Сочи, „Златен орел“, награда на гилдия „Критика“ и почетен диплом на журито от „Любовта е лудост“, 2016.
Свеж филм. Най-жизненият, изобретателен и самоироничен в конкурса на „Любовта е лудост”. След трагикомичния „Русалка“ (вж. „Култура“, бр. 12 от 2008) и лайфстайлския „Звезда“, родената в Баку, отраснала в Ереван и живееща в Москва Анна Меликян (1976) отново ни показва нестандартна руската столица - живописна и сияйна, при това узнаваема.
В модното място „Стрелка” психолог (Рената Литвинова”) теоретизира с фонограми върху любовта и нейните измерения. Във високопарно безсмислените й лекции са вперени десетки очи и уши. Това е „червената нишка” в новелната структура, обединила 5 истории за любов и безлюбовие.
Младежи купонясват, облечени в стил японско аниме. Сред тях е двойката Химея и Тайто (Мария Шалаева и Василий Ракша), хваната от милиционери по време на секс. Двамата решават да се видят като обикновени хора. Катастрофа. Искат да си останат „образи”.
Красавица (Юлия Снигир) е секретарка на мастит бос (Владимир Машков). Живее в панелка с геймър, който от три месеца е безработен, не става от компютъра с танковете и отказва да се жени. Заради кризата босът съкращава всички в офиса, освен нея. Пожелава я. Тя се прибира и получава предложение за брак.
Младата японка Мияко (Мияко Шимамура) е в Москва за фестивал на руската култура, в която е влюбена: от Пушкин през Тарковски до Висоцки. След нея в хотела се настанява японски младеж (Кейске Шибазаки). Мияко е обсебена от идеята да си намери руснак. За целта има набелязани срещи. Мъжете от разни възрасти и социални слоеве до един са прости и меркантилни. Оказва се, че в необятна Москва за руска култура може да си говори само с японеца, влюбен в нея от две години, но досега останал невидим.
Привлекателният графитист Борис (Евгений Циганов) се бори с грозните паметници (в случая на Петър І), спи едновременно с две девойки и ги рисува върху скучните стени. По-младата блондинка го проследява по Instagram и понечва да изтрие лика на по- възрастната брюнетка, която е сред слушателите на Литвинова. След дружно пиене и щуреене из нощна Москва, стигат до идея за тройка.
Само по шлифер, героинята на Литвинова си е спретнала среща в сайт за запознанства. Оказва се при бившия си съпруг (Михаил Ефремов) - олигарх, обзавел се с млада провинциална любовница, по която пръска пари за всякакви пластични интервенции. Упоена от него, тя в момента спи яко дибидюс гола, а поръчката му срещу тлъста сума е психологът да й направи профил. Оказва се страшно – в наглостта си девойката е стигнала дори до черна магия. Бившата съпруга, стиснала здраво пачките, разтваря шлифера си на улицата пред Борис със скейтборд.
Някои от героите прескачат от една история в друга, но това не е изведено като принцип. Новелите са обединено от заниманието с любовта и музиката – в кадър пеят разни актуални групи, а зад кадър звучат Висоцки и Земфира. Очарователната фрагментарност е подсилена от визуална екстремност – от полиекрана и ярката тоналност до онлай връзките. Очевидни са радостта и свободата, с които е сниман филмът. Многобройните натуршчици изглеждат напълно адекватно до известните актьори, сред които блести съвършено прибраната Рената Литвинова.
Филмът е урбанистичен и интимен, безпощаден и весел, сериозен и лекокрил. Въпреки че, като изключим японеца, нито един от мъжете на екрана не е цвете за мирисане, не бих казала, че е феминистки – и доста от рускините не са стока. А най-важното е, че е завидно съвременен.
В момента Анна Меликян снима продължението „За любовта-2”.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
