Алвин Тофлър (1928 – 2016)
Гуруто на постиндустриалната епоха
Алвин Тофлър, един от големите футуристи и визионери, почина на 87-годишна възраст в Лос Анжелис. Роден в Ню Йорк, Тофлър произхожда от еврейско имигрантско семейство, пристигнало в САЩ от Полша. Той завършва специалност английски език в Нюйоркския университет. В младежките си години е свързан с марксизма и е политически и профсъюзен активист. Започва като фабричен работник, по-късно става журналист и кореспондент, пишещ за различни издания, включително за списания, като „Форчън” и „Плейбой”. Канен е да изготви изследвания по поръчка на големи корпорации като IBM и Xerox, консултира редица водещи компании и много правителства, в това число на САЩ. Изключително е влиянието му върху бизнес лидери и ключови политици навсякъде по света, особено в Азия и по-специално в Китай. Много от текстовете си Тофлър написва в съавторство със съпругата си Хайди.
Тофлър дължи репутацията си на гуру на постиндустриалната епоха преди всичко на трилогията, включваща книгите „Шок от бъдещето” (1970), „Третата вълна” (1980) и „Трусове във властта” (1990).
В „Шок от бъдещето” са анализирани ефектите от ускоряването на развитието, настъпващо в технологичната и в социалната сфера (извършването на много промени за кратко време). Тези ефекти засягат всички аспекти на живота – от семейството до нацията. Неудържимото ускорение носи страх от бъдещето и се превръща в постоянен източник на несигурност, както за отделния човек, така и на колективно ниво. Книгата анализира трудностите и фрустрациите в хода на приспособяването към тази нова динамична среда, една от основните характеристики на която е заливането на обществото с огромно количество информация.
В „Третата вълна” Тофлър разгръща мащабен анализ на „вълновия” преход от аграрно през индустриално към постиндустриално общество. В най-развитите страни постиндустриалната епоха (третата вълна) започва към края на 50-те години на XX век. Една от най-видимите й черти е установилото се числово превъзходство на служителите с бели якички, работещи в сферата на услугите, над тези, заети в фабричното производство (сини якички) и земеделието. Третата вълна се характеризира с широкото навлизане на компютрите и с появата на нов тип индустрии, технологии и наука, базирани върху все по-нарастващото значение на информацията. Настъпват процеси на намаляваща централизация и йерархизация. Повсеместната компютъризация има революционен характер и засяга всички аспекти на икономиката, културата, политиката, медиите.
„Трусове във властта” продължава тази линия на анализ, като я свързва с новия статут на знанието и неговите политически употреби. Достъпът до информация се превръща в приоритетен фактор и променя самата същност на властта, която дотогава се е основавала на двата си класически инструмента – насилието и богатството. Според Тофлър, новите условия все повече принуждават правителствата да се откажат от централизирания контрол и да разчитат на частния сектор, за да се справят с местните и глобални предизвикателства, настъпили в резултат от преразпределението на властта.
Книгите на Тофлър са преведени на много езици и навсякъде са бестселъри. За международната му слава допринася огромната му ерудиция, наблюдението на процеси, които текат симултанно в различни точки на света, глобалната перспектива. За известността му заслуга има и приятният и лек стил на писане, избягващ излишна усложненост. Ще го запомним с инспириращи текстове, със смело и мащабно мислене, с понятия като „информационна епоха”, „информационно претоварване”, „просуматор” (дума, описваща размиването на границата между производител и консуматор), с прогнозите за разпространението на електронната поща, на интерактивните медии, на чат-стаите и с много други визионерски за времето си идеи.
В България най-важните текстове на Тофлър бяха преведени през 90-те години на миналия век. „Революционното богатство” се появи у нас през 2007 г. Поради тази причина прогнозите на Тофлър за глобалния преход към нов тип общество бяха прочетени най-вече през призмата на края на Студената война и краха на държавния социализъм. Но би било пресилено да се твърди, че визиите на Тофлър са изиграли важна роля за осмислянето на промените, настъпили в България. Теоретичният хоризонт на 90-те години беше доминиран от други автори, свързани най-вече с постмодернизма. Тофлър бе сравнително малко цитиран в академичен контекст и по-рядко влизаше в университетските учебни програми. Не можеше да се забележи някакъв особен интерес на българските елити към идеите на Тофлър, които така и не се превърнаха в основа на стратегически проект за социална промяна. На фона на политическия и икономически преход, разгърнал се у нас под формата на криза, футуристичните прогнози на Тофлър се възприемаха по-скоро като кадри от далечно бъдеще, което се отнася за други, по-напреднали общества. Междувременно въпросното бъдеще дойде, включително и у нас: знанието се превърна в основен властови ресурс и раздели света в йерархията на нови неравенства. Днес сме лишени от възможността да четем Тофлър като футурист. Но можем - и според мен е съществено, да го препрочетем: ако не за друго, поне за да рационализираме защо и как сме заели отреденото ни място в системата на предсказаните от Тофлър глобални неравенства.
Орлин Спасов
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
