Търпелива поезия
Стоянка Грудова. „Бъдещето между нас”. Издателство „Аквариус”. София. 2016
Поезията на Стоянка Грудова е търпелива. Към всичко – мравките, децата, комшиите, невежеството на света, безвкусните му зрелища, безредията му. Но най-голямо е търпението в отношението към езика. Грудова пази поетичния речник, отръсквайки като през сито напливите думи. Докато не зърне в коя е зърното. Пише само узрялата строфа, дочаква я. Огладена почти до епиграф, пределно лаконична. Стихотворенията в „Бъдещето между нас” - и формално, и смислово - напомнят трапези по време на пост, чийто пример можем да следваме.Грудова е есенциалистки настроен поет. Колкото по-кратък е изразът й, толкова по-същностен опит е вместил. Някои стихове отнемат само ред, други се самосъкращават пред очите ни. Това е поезия, отнесена към аксиомите в живота. Затова звученето й ни застига ту като сентенция с далекоизточен привкус, ту като фолклорна мъдрост - с напевите й в повторенията, с вмъкнатите редове пословици и поговорки. Значенията им обаче често се самоотричат, сборват истините си, а после се сговарят помирени. Поетичните „максими” не натрапват зрелостта си: в завършен вид мъдростта, за която Грудова пише, не наставлява, нито дава просветленчески уроци. Признателна, тя празнува живота и откъм двата му края. С патилата, но и с „добрите известия”. И тази стихосбирка, подобно предишната („Аз рибата”, 2012), изключва правописните закони, находчиво наречени от авторката „пътни знаци” – пунктуацията и главните букви. Решение, което не флиртува нито с днешни моди, нито с традиции. Просто дава път на „думите сами да се разбират”. С безусловно доверие „Бъдещето между нас” приближава – бавно и необратимо - и езика, и живота откъм сърцевината. Всеки, който може да цени стиха, знае, че поезията няма друго обиталище.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
