90-те: все още мит
„90-те: началото на мита“, куратори Владия Михайлова и Десислава Димова, галерия „Васка Емануилова“
Проектът на Владия Михайлова и Десислава Димова е посветен на изследването на мащабната културна промяна, която се случи през 90-те години в България. Тази промяна имаше много лица, много скорости, много нива и сцени на действие. Едни от тях бяха появата на лайфстайл списанието „Егоист“; на нови литературни списания, като „Ах, Мария“, „Витамин-Б“ и „Камикадзе”, на клубове като „Спартакус“ и „Калното“. Общото между всички тези културни феномени е, че те бяха част от усилието на различни групи млади, добре образовани, градски хора да либерализират и глобализират по западен образец обществото и културата, в която живеят.
Проектът има няколко компонента. Първият е изложбата в галерия „Васка Емануилова“, където можем да си припомним кориците, фотографиите, фотоколажите, илюстрациите и фрагменти от текстовете, публикувани в тези списания; да видим снимки от клуб „Спартакус“ и „Калното“; да чуем и видим във видеоинтервюта някои от редакторите и създателите на тези издания и клубове. Освен в София, изложбата ще бъде показана в Пловдив, Велико Търново, Варна и Перник. Вторият компонент на проекта са дискусиите, посветени на списанията, които се проведоха по време на изложбата. Последният компонент е каталогът, който предстои да излезе. В него, освен визуалният материал и текстовете от изложбата, ще може да се прочете и по-обширен текст на куратора за целите и смисъла на проекта.
Задачата, която са си поставили Владия Михайлова и Десислава Димова, е твърде мащабна, за да може да се изпълни в една изложба и няколко дискусии. Сериозната критическа рефлексия върху случилото се в културата през 90-те тепърва предстои. Засега в изложбената зала можем да чуем само гласовете на част от участниците в тези процеси, които във видеоинтервютата говорят с нескрита носталгия за онези години и постоянно повтарят думата „свобода“ като общ знаменател на всичко, което са правили по онова време. Разбира се, тези интервюта са по-скоро част от мита на 90-те. В тях носталгията по онези години е примесена с носталгията по младостта и с чувството за мисия, която не се е осъществила. Само че не става ясно защо и как, според тях, това се е случило. Когато човек види и чуе разказа на Мартин Захариев за създаването на сп. „Егоист“, трудно може да повярва, че това е същият човек, който години по-късно стана депутат от БСП и гласува за назначаването на Делян Пеевски за шеф на ДАНС.
Преди това обаче стои въпросът за включените (и изключените) в проекта издания; за това дали те могат да се причислят към популярната култура; дали това понятие е приложимо към културната ситуация тогава. На пръв поглед, „Егоист“ беше феномен на популярната култура, но в него имаше и елитаристка претенция. „Ах, Мария“ обаче е по-скоро елитарно издание и това личи ясно дори от темите на отделните броеве: Сюрреализмът, Смъртта, Православието и т.н. Това е списание, което се опитваше да навакса пропуските в българската литература и литературна култура по отношение на авангардите от началото на века и изобщо на високия модернизъм, но и да публикува съвременни радикални текстове. Щом в проекта са включени списания, като „Ах, Мария“ и „Витамин Б”, е странно, че отсъства най-важното литературно издание на 90-те - „Литературен вестник“ със знаковите илюстрации на Стефан Десподов. Същевременно, от сферата на популярната култура в изложбата липсва ключово списание от 90-те като „Ритъм“, например. От друга страна, в проекта е включен клуб „Спартакус“ като символ на сексуалното разкрепостяване, но липсват първите еротични и порнографски списания и вестници, които се появиха в началото на 90-те.
Друг изследователски проблем пред един такъв проект е поставянето на хронологическите рамки. Всъщност, 90-те започнаха през 80-те и това най-ясно може да се проследи при литературните издания, които произхождат от самиздата от края на 80-те. „Литературен вестник“, „Ах, Мария“ и всички останали алтернативни литературни издания от 90-те започват от „Глас“ и „Мост“. Вероятно това може да се покаже и по отношение на алтернативните пространства в София от 90-те като „Калното“, които генеалогически произхождат от „Кравай“. Не по-малко сложен и труден е и въпросът за края на 90-те. Кога свършиха те? Дали не свършиха преди края на 90-те? Кога, как и защо се появиха отново под формата на „носталгията по 90-те“?
Съсредоточавайки се върху промените в популярната култура, този проект напълно изолира може би най-значимото явление в нея – появата на чалгаиндустрията с нейните клубове, телевизия, списания. Всъщност, част от мита за 90-те е именно пропускането в изложбата на появата на чалгата. Елитаристкият характер на проекта, според мен, е проблематичен от гледна точка на изследователската задача.
Независимо от някои непълноти и методологически проблеми, проектът на Владия Михайлова и Десислава Димова е важен и се надявам, че той ще бъде доразвит и допълнен в бъдещи изложби и други изследователски форми.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
