Какво става при саудитците?
Разговор с Ролан Ломбарди, специалист по Магреба и Близкия Изток
- Неотдавна крал Абдала заяви, че безработицата сред младежите е проблем номер едно за безопасността на страната. С какво хроничната младежка безработица може да заплашва Саудитска Арабия?
- Три четвърти от саудитското население са по-млади от 30 години, а 58% са по-млади от 25 години. Безработицата там е 12% и стига до 25% сред гражданите, по-млади от 25 години. Всъщност, много саудитци не работят и това е, защото има помощи от държавата. Например, от 5.5 милиона активно население, около 3 милиона са държавни служители. От 2014 г. властите задължиха частните и чуждестранните предприятия да наемат 20% саудитци, за да ги насочат към частния сектор, а не към и без това раздутата бюрокрация. Обаче арабските чиновници се ползват с лоша репутация заради ниската си квалификация и производителност на труда. Това се отнася дори за дипломирането на специалисти, защото реалното ниво на висшето образование в Саудитска Арабия е много по-ниско, отколкото изглежда.
Това решение е обръщане на 180 градуса в сравнение с 2011 г., когато кралството се постара да се скрие от вятъра на арабската пролет с помощта на мащабна програма за държавни инвестиции, повишаване на социалните помощи и заплатите, както и с масово наемане на служители в държавния сектор като опит да се съкрати числото на безработните сред младежите.
Днес, сблъсквайки се със срива на цените на петрола, Саудитска Арабия (при това, отговорността за това в голяма степен носи самата тя - искаше да задуши противниците си, на първо място Техеран и Москва) изпитва финансови затруднения (черното злато е източник на 90% от доходите й) и вече не може да си играе на социална държава и да разпределя прословутата нефтена рента.
Така че, краят на месеца става все по труден за превърнатото в чиновници население, а кралството има все по-малко средства да поддържа едно население, чийто брой расте, а изискванията му са все така големи. Някои изследвания твърдят, че една четвърт от населението вече живее под чертата на бедността.
- Може ли без нефтената манна кралството да задържи общественото спокойствие? Как страната коригира бюджета си в условията на спад на доходите? Принудена ли е да преразгледа начина си на живот?
- Нефтът носи 45% от богатствата на Саудитска Арабия. Както казах, той формира 90% от експорта и обезпечава 80% от бюджетните постъпления. При днешната цена от 50 долара за барел, кралството преживява трудни времена. За миналата година пропуснатата печалба е 49 милиарда долара! През 2016 г. бюджетният дефицит достигна рекордно ниво от 99 милиарда долара, т.е. 13% от БВП. По различни оценки през 2016 г. той ще е 15%. Рияд вече върна в страната 70 милиарда инвестиции от други страни. Но за да посрещнат този 60-процентен спад в цените на петрола от 2014 г. насам и за да финансират намесата в Йемен и участието в коалицията в Ирак, на властите се налага всеки месец да харчат около 30 милиарда от резерва (750 милиарда), който първоначално бе предназначен за обезпечаване на бъдещето на страната в постнефтената епоха. Според МВФ, саудитските резерви се стопяват и кралството няма да издържи на подобен темп повече от пет години.
Така че, необходими са мащабни структурни реформи за диверсифицирането и либерализирането на икономиката, необходимо е и да се съкратят разходите на социалната държава. Затова саудитските власти имат намерение да съкратят инвестиции и да отложат доста инфраструктурни проекти. 31-годишният син на краля Мухаммад ибн Салман Ал Сауд, днешният министър на отбраната и председател на съвета по икономическите въпроси и развитието на страната, на 25 април представи новата визия на кралството за развитие до 2030 година, заложена в план за преобразуване на икономиката. На първо място, става дума за приватизация през борсата на 5% от националната нефтена компания Saudi Aramco, което ще позволи по-специално да се финансира създаването на най-големия суверенен фонд на планетата. Той би могъл да натрупа до 2 трилиона долара след 20 години. Кралството разглежда също нови мерки за преразглеждане и преструктуриране на субсидиите. Освен това, планът предвижда въвеждането на ДДС, а също и облагане на енергоносители, сладки напитки и предмети на лукса...
- Може би трябва да се помисли за безплатната вода за гражданите и да се повишат цените на горивото.
- Междувременно саудитските власти очевидно осъзнават опасността. Още през 2014 г. Рияд инвестира огромни суми в образованието, здравеопазването и инфраструктурата, но сега военните разходи поглъщат по-голямата част от бюджета – 35%.
В крайна сметка, трябва да видим дали тези доста закъснели реформи, които неминуемо ще разстроят обичаите и традициите на саудитците, няма да подхранят някакво ново и разрастващо се народно недоволство или по-лошо – ще изострят вече съществуващото напрежение в сферите на властта.
- Как една обществено-политическа криза в Саудитска Арабия би се отразила на останалите в региона?
- Регионалните планова на Рияд (както и на Анкара, впрочем) и политиката му за поддържане на ислямистите след прословутата арабска пролет се провалиха. Намесата му в Йемен е фиаско. В Сирия, въпреки че саудитското кралство все още поддържа с отчаяна енергия няколко бунтовни джихадистки милиции, въпрос е само на време да видим и там фиаско. Саудитска Арабия (отново както и Турция) се виждаше като истински тигър, а се оказа книжен.
Аз смятам, че Турция и Саудитска Арабия днес са двете «болни» държави в Близкия Изток.
Мощта и относителното влияние, и даже самото съществуване на Саудитска Арабия се опираха на нефта и на статута й на пазител на свещените места: Мека и Медина. При съкратена нефтена рента, чувствително намаляващи резерви, отсъствие на сериозни инвестиции в образованието и науката, безпрецедентна водна криза и връщането на Иран, бъдещето на кралството изглежда доста несигурно.
Да напомня също, че, за разлика от династиите в Мароко и Йордания, саудитските монарси не са потомци на Пророка. Образът на династията на саудитците доста изгуби от блясъка си (включително и за съюзниците си) поради провежданата в региона от 2011 г. непоследователна стратегия, но най-вече заради политиката й по цените на нефта. Напрежението в Лигата на арабските държави и в ОПЕК се вижда с просто око. Много страни производители, като например Алжир, са недоволни от саудитците, смятат ги за главни виновници за главоломното падане на цените на нефта.
В самото кралство се наблюдава напрежение във властта. Наброяват се 20000 принца и принцеси, от тях 4000 принца с кралска кръв. Около 1000 имат сериозно влияние и могат да представляват опасност за краля. Тъй като нефтената баница стана по-малка, то и полагащите се на принцовете парчета намаляха. Всичко това може да подбуди завист, съперничество и стари кланови борби.
Как евентуална дестабилизация на режима би се отразила на региона? Преди всичко, саудитците оказват значителна икономическа помощ на много страни, в това число на Пакистан, Йордания и Египет. Ако Рияд съкрати рязко помощта, това ще постави в трудно положение много държави. Какво ще се случи, ако има сериозни вълнения сред чужденците и работниците-имигранти, които са една трета от 30 милионното население на страната? Ако бъдат принудени да бягат, как това ще повлияе на съседните страни и на техните родни държави, които така и така се намират в кризисни ситуации (Бангладеш, Пакистан, Филипините, Индонезия)?
В миналото в Саудитска Арабия вече имаше сътресения, като убийството на крал Фейсал през 1975 г. или взимането на заложници в Мека през 1979 г.
Днес няма причина да се съмняваме в твърдостта и даже в жестокостта на краля, на сина му Мухаммад ибн Салман, а и на наследника принц Мухаммад ибн Наиф. Но както ни казва историята, нито една, дори най-богатата и най-твърдо управляваната страна, не е застрахована от хаос...
Atlantico.fr, 2 юни 2016
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
