Ходене по буквите
„Невинността на порока”. Еротични разкази от български писатели: Антон Страшимиров, Андрей Протич, Петър Нейков, Асен Златаров, Никола Г.Данчов, Георги Райчев, Г.П.Стаматов, Николай Райнов, Елин Пелин, Н. Теодоров Фол, Иван Хаджимарчев, Панчо Михайлов, Недялко Месечков, Александър Карпаров. Съставителство и предговор Алберт Бенбасат. „Книгомания”, С., 2016, цена 14 лв.
Бенбасат има ухо за тайните гласове на българската култура, за гласовете, които официалната литература обича, но от срамежливост отказва да научи техния език. Той е първият, който чу българската еротиада, по собствения му ироничен термин, и я разказа по дати. И именно заради това работите му, в т.ч. „Българската еротиада. Из историята на литературната ни еротика XIX - XX век” (Издателско ателие Аб, 1998), не внушават усещането за теоретично насилие над действителността, а спокойно разказват истории, в които и силните писатели имат слаби книги, когато са се поддали на съблазните на пола или пазара, ала и слабите писатели имат своите силни моменти, когато литературата се е поддала на триумфиращия живот. Тоест, Бенбасат тропосва едно о друго двете парчета от дрехата на българската литература - видимата духовна горница и невидимата телесна долница, за да я... съблече. И да ни покаже, че можем да я обичаме такава, каквато е… Книги като тази взривяват фалшивите картини, които българската култура обича да изгражда за себе си, защото я освобождават от гнетящото мълчание. Защото, красив или нескопосен, сексът в българската литература съществува, нещо повече, той е царският път към човешката психология. А отклоненията от този път са престъпността, религията, смъртта, равнопоставеността между половете, между тялото и духа, между желанието и удовлетворението. Бенбасат, разбира се, си дава сметка, че тези отклонения от пътя невинаги са строени от одарени майстори, че времето постепенно ги е разбило и те са се изгубили в историческата ни памет. Можем ли днес да прочетем „Цветя за него” от изтънчения Асен Златаров? Та тази култова някога книга е станала едва проходима, стилистически нетърпима. Но именно в нея можем да усетим миризмата на времето и стилистичните парфюми, с които е прикривана тя. Затова намирам за събитие сборника „Невинността на порока”, в който Бенбасат години след „Българската еротиада” показа текстовете, върху които стъпват твърденията му в монографията. Нежелани текстове на класици. И текстове от графомани, които са имали сензационен успех - и по които могат и днес да бъдат снимани сериали. Текстове, които сега ни се струват обикновени и дори срамежливи, а преди десетилетия са били пикантни, закачливи и мрачни. Текстове, които може и да не са велика литература, но са вълнували своите автори с възможността езикът им да престъпи. Текстове, които са вълнували читателите с възможността да им принесат на тепсия даровете на възбудата, докато четат насаме. Да изразят неизразеното от тях. Те винаги водят към уязвимостта и непобедимостта на любовта - и затова техният порок е намерил облекчение в словото.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
