Легендарно, прецизно, красиво
Следобедът на един фавн. Хореография Мари Шуинар. Музика Клод Дебюси. Изпълняват Карол Прийор/Меган Уолбаум. Продукция на Компания Мари Шуинар в копродукция с Националния център за изкуства (Отава) и Фондация „Лейдлоу” (Торонто). Пролетно тайнство. Хореография Мари Шуинар. Музика „Signatures sonores“ от Робер Расин (1992) и Игор Стравински (1913), аранжимент Boosey & Hawkes, Inc. Изпълняват Себастиен Косет-Мас, Пейдж Къли, Валерия Галучио, Леон Купфершмид, Луси М. Мей, Скот МакКейб, Мариуш Островски, Саша Уелет-Дегир, Карол Прийор, Меган Уолбаум. Осветление Мари Шуинар. Костюми Лиз Вандал. Продукция на Компания Мари Шуинар с Националния център за изкуства (Отава), Международен фестивал за нов танц (Монреал) и Kunstentrum Vooruit (Гент, Белгия). Световен театър в София - 31 май, НДК, София.
Ето че най-сетне представление на прочутата Мари Шуинар гостува в България. Създадено през далечната1994, Следобедът на един фавн /Пролетно тайнство е безспорно сред знаковите продукции на Компания Мари Шуинар. И продължава да живее повече от 20 години в репертоара на компанията, да присъства в програмата за нейните турнета. След последния й европейски гастрол през зимата на 2016, през май и юни компанията отново се връща в Европа с турне към Литва и България през Испания и Австрия, в което, освен него, са включени още четири заглавия, между които и пърформанса bODY_rEMIX/gOLDBERG_vARIATIONS (2005) и Soft virtuosity, still humid, on the edge (2015). Последният е създаден за Международният танцов фестивал в Щутгарт и него компанията ще покаже в Лондон, а след това и на театралния фестивал в Авиньон.
Следобедът на един фавн /Пролетно тайнство е продукция, която носи европейска слава на Мари Шуинар, след като тя вече е привлякла вниманието с радикалния си подход към тялото и голотата на сцената, а тя самата през 1987 е създала собствена версия на Следобедът на един фавн, провокирана от легендата Вацлав Нижински. Още тогава канадската танцьорка експериментира с тишината и звука при изследването на движението, на светлината, на възможностите на тялото в търсене на анималистичното. Към тях тя напасва музиката на Дебюси. Следобедът се представя за пръв път заедно с Пролетно тайнство, които Мари Шуинар подготвя за фестивала в Тайпе през 1994 г. Тогава за пръв път на сцената излиза не тя, а поверява изпълнението на друг танцьор от нейната компания. Приближаването й към Нижински инспирира и работата й върху Пролетно тайнство.
Постановката на Нижински по прочутата творба на Стравински през 1913 г. предизвиква огромен скандал в Париж и оттогава тази ключова за развитието на танца работа има важно значение за повечето търсещи свой почерк в съвременния танц хореографи през XX век. Сред тях са Пина Бауш, например, или Морис Бежар. (Вероятно тук е мястото да спомена и постановката на Маргарита Арнаудова в “Арабеск” на “Пролетно тайнство”) Но стига толкоз с предисторията на тази продукция.
Мари Шуинар, за разлика от Пина Бауш или от Бежар и неговите прочути подскоци, поставя в центъра на вниманието в своето Пролетно тайнство отделните солови изпълнения. И се отказва от разказването на историята. Нейното Пролетно тайнство продължава давпечатлява с тържеството на тайнството, на първичната радост от сътворението. Хореографията на Мари Шуинар я показва в невероятната игра на въображението при израза на причудливите образи на анималистичното, при вътрешния диалог със съществата от прочутата работа на Нижински. Началото се ражда от тишината и слаби звукове, а движенията на технически виртуозните изпълнители изплуват в раждането на едно чудесно начало. Дори в гигантското пространство на зала 1 на НДК възхитителната прецизност на танцьорите в създаването на собствени, вътрешни пространства и в израза на жизнената енергия достигнаха до зрителите си, за да ги спечелят с класата си. Следобедът един фавн впечатлява с невероятната лекота на отключване на движението, на техничността във владеенето на жеста в една красива, прецизна и завладяваща с енергията си линия.
В Следобедът на един фавн /Пролетно тайнство би могло от дистанцията на времето да се види влиянието, което тогава имат върху нея срещите й с Боб Уилсън или Триша Браун. Вече може да разбере човек защо при гостуването на тази продукция в Хебел Театър в Берлин през 1994 г. писаха за Мари Шуинар, че е “шаман на поетичното” и говореха за уникалното съчетание на “жестокост, поезия и въодушевление” в тази продукция. Не е трудно също да се разпознае в представлението типичният за нея по-късно развит хореографски почерк и удивлението й в търсенето на израз на възможностите на тялото, на израза на анималистичното, първичното и поетичното.
За онези, които се занимават със съвременен танц, както и с танц-театър в България, допускам, че Следобедът на един фавн/Пролетно тайнство е вълнуваща среща с представление, за чието значение повече са чели. Впрочем, така е сигурно при всички, които професионално се интересуват от съвременен танц в България. Славата, чутото, прочетеното е изпреварило живата среща. Но едва ли това може да помрачи непосредственото въздействие от неговата прецизност и красота. Напротив. То отваря по-добре перспективата към развитието на знаменитата хореографка. Но от значение е друго. Беше важно да види тази легендарна продукция публиката, която има интерес към съвременния танц и към танц-театъра в България. Важно е заради критерия, който тя формира. Заради изискванията, които задава. И много ми се иска да вярвам, че тази публика е по-многочислена от присъстващите в зала 1 на НДК плюс онези, които са го гледали във Варна.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
