Скучен свят за двама
„Кореспонденцията“ (La corrispondenza), 2016, Италия, 116 минути, сценарист и режисьор Джузепе Торнаторе, продуценти: Изабела Кокудза, Артуро Палия; оператор Фабио Дзамарион, художник Маурицио Сабатини, музика Енио Мориконе, в ролите: Джеръми Айрънс, Олга Куриленко, Саймън Джоунс и др.
Награди: „Давид на Донатело” на младата публика.
Показан по време на Първия фестивал на италианското кино в България.
Джузепе Торнаторе бе закономерно най-яркото режисьорско име в програмата на Фестивала на италианското кино – създател на разтърсващи филми и носител на „Оскар” за „Ново кино „Парадизо” (1988), той отдавна е сред световните автори.
След съвършения „Най-добрата оферта“ (вж. „Култура“, бр. 28 от 2013), Торнаторе е създал отново филм на английски език за невъзможна любов между възрастен мъж и млада красавица, но в още по-мистериозен ключ. Със същите продуценти, оператор, художник и неизменния Енио Мориконе, „Кореспонденцията” е красив и досаден филм.
Професорът Ед (Джеръми Айрънс) се целува със студентката Ейми (Олга Куриленко). Близостта им може да изглежда конфузна, но те са потънали в нея. Той е бляскав учен астрофизик, тя – отлична студентка. Обсъждат вселената и паралелните измерения. Въпреки че Ед има семейство, не могат да дишат един без друг. В свободното от професора и лекциите време Ейми се снима като каскадьорка в опасни екшъни. Затова той я нарича „камикадзе”.
След шест години луда любов веднъж, след като излиза от хотелската стая, Ед изчезва. Продължава да праща на Ейми sms-и, но тя не може да му се обади. На лекция в огромна аудитория професор обявява смъртта му. Когато Ейми сравнява писанията му, излиза, че ги е получавала и след това. Тя се побърква от мъка и любопитство. Отива до Единбург, където е семейството му, пътува с лодка до италианското езеро Лаго д’Орта, обикаля и търси своя Ед или поне истината... Междувременно продължава да получава видеосъобщения с него, sms-и, електронни и хартиени писма. Само те я изваждат от вцепенението – или плаче, или се смее. Лаптопът и мобилният телефон са най-верните й приятели. Сляпа е за възторжените погледите на младите мъже около нея.
Както навремето в „Малена” (2000), Торнаторе отново изважда женското присъствие в едър план през мелодрамата, но, за съжаление, тук езотериката и сълзливостта идват в повече, а и украинката Олга Куриленко, колкото и да е хубавичка и стройна, не притежава магнетизма на Моника Белучи.
Както в „Най-добрата оферта” в кадър е неизменно Джефри Ръш, така тук е Олга Куриленко. Но колкото и да се старае, тя не издържа теста за сериозна актриса – повече й приляга да е момиче на Бонд, отколкото да представя бушуващи чувства и терзания, съчетани с рядка интелигентност. Що се отнася до Джеръми Айрънс, той си е прекрасен, както винаги, но се появява „на живо” само за броени минути в началото на филма, напътства любимата си, говорейки за безсмъртието - непрестанно виждаме драматичното му лице само на монитора, а на финала е в гръб. Прочее, в други филми е показал къде по-ярка страст – например, „Вреда” (1992) на Луи Мал...
Прелестни пейзажи са фон на страданията на младата Ейми, очарователната музика би трябвало да подсилва напрежението, но поне аз останах напълно безучастна – не мога да повярвам, камо ли да съчувствам на такава изсмукана от пръстите любовна история, преминала от живо във виртуално измерение. Макар че по някакъв начин тя е вече гледана - през съкрушителната самота на писателя, влюбен в оперативна система (с Хоакин Финикс и гласа на Скарлет Йохансон) в „Тя” на Спайк Джоунзи (вж. бр. 7 от 2014).
Четох, че Торнаторе се е готвил за тоя филм към двайсет години. Е, ще чакаме следващия.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
