Крум Ацев
Това-онова
Издателство за поезия ДА
Цена 15 лв.
Човек от живот
Изток без Изток. Запад без Запад. Мистика без мистика. Усилие без усилие. Кой беше Крум. Какъв беше. На представянето на „Това-онова” (издателство за поезия „ДА”, 2016) стана дума, че по даоистки, Крум Ацев e внушавал дълбока вътрешна Пустота. Според едни тълкувания, жените се втурвали да запълват въпросната Пустота… А според мен, запълваха я думите ни, изумлението ни от Китай, потребността ни от мъдрост. Големият преводач оставаше чепат и непроницаем - дори когато през десетилетията сам се е превеждал в стиховете, до които получаваме достъп сега. Той ни отвръщаше другояче. На западните брътвежи реагираше малословно, но репликите му бяха опнати от бистра, безмерна свобода. Такива са и стихотворенията му в „Това-онова” – отворени към сезоните в природата (и човека), объркващи с причудливостта на естеството си, с жилави и изящни есенции. Стихотворения на човек „не на фокус”.
Художничката на книгата „Това-онова” Капка Кънева, с която Крум Ацев започна работата по знаменития том „Бели облаци” (от древнокитайската поезия до японските тристишия хайку), публикуван след смъртта му, припомни колко недиалогичен беше този човек, който обаче все пак премисляше - и се съобразяваше - с някои предложения. И тя, и издателката на стихосбирката Силвия Чолева подчертаха, че заради самовзискателността на Ацев, ако беше жив днес, стихосбирката му надали щеше да бъде публикувана. Той изобщо не се афишираше като поет. Беше писал, за да общува със себе си. Вярваше, че преводът тече „отвсякъде навсякъде”, но в поезията не могат да се добавят значения. Затова и предприетият от съпругата му Мария Груева подход е в книгата да бъдат публикувани първите по хронология варианти на многократно променяните стихотворения.
Всеки ден радостен и спокоен – толкова тайно. / И външно прикриванато приемане на чудото.// Вярваш ли на всичко това?/ Бъди силен/ човек от живот… Това е финалът на текст от 1968 г. Има и такава българска поезия, писана в години, които днес интерпретираме доста декларативно. И тогава, и сега такава нагласа към поезията няма как да е в центъра на литературата и обществото, но с нея ни е много по-добре. В нея има световно спокойствие. И световна съизмеримост. Искреност със себе си. Както каза на представянето на стихосбирката приятелят му Христо Буцев, Крум беше немирен, Крум беше отшелник. „А твоята несвобода в онези „черни” години си е твой проблем - Крум беше свободен…”
Марин Бодаков
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
